Добромир Трифонов:Трябва да задържим младите, които още са в България
Разговаря ВЕСЕЛКА ВЕНКОВА
Добромир Трифонов е учредител на Консултативния съвет по младежка политика към община Пловдив, член е на БСМ от учредяването на формацията и председател на градската структура под тепетата от 2004 г. Той отговаря за младежката политика в Изпълнителното бюро на ГС на БСП в Пловдив и е първи мандат общински съветник от „Коалиция за Пловдив”. 30-годишният Трифонов е икономист по образование, следва задочно право и работи в Регионален център „Читалища” от създаването му. На 18 юни беше избран за председател на Постоянната комисия за младежта, децата и спорта в ОбС-Пловдив. Още при ситуирането на Общинския съвет той предложи да се създаде специална комисия по младежка политика, но през ноември 2007 г. това не беше възприето, а проблематиката беше „сложена” при културата. Половин година по-късно Добромир успя да убеди 38 общински съветници да се подпишат за промяна в правилника – така се стигна до създаването на новата комисия, която той оглави.
-Не е ли малко странно, че при екзотичната управляваща коалиция в Пловдив (ГЕРБ-ВМРО-Атака), която има мнозинство и в местния парламент, десетчленната група на „Коалиция за Пловдив”, опозиция в ОбС, излъчва председател на младежката комисия?
-Смятам, че ме избират за председател на тази постоянна комисия не като член на „Коалиция за Пловдив”, а като човек с най-богат опит в създаването на младежки политики и в работата с младите хора. Трябва да е надделял професионализмът ми – имам виждане и насоки за работа на самата комисия. 20 на сто от общинските съветници са в тази възрастова група – до 35 години и ще разчитам на тяхната подкрепа при реализацията на идеите и намеренията си.
-Този „пост” дали би помогнал за издигане на авторитета на градската структура на БСМ в Пловдив, която оглавявате, пък и на ГС на БСП?
-Надявам се, защото единствено в предизборната платформа на БСП (колкото те да не се четат) имаше глава „Младежка политика и младежки дейности”. Членове на БСМ, един от които съм и аз, написахме този документ и тъй като нямаме друга възможност да я реализираме, сега ще се опитам да го направя. Искам да отбележа, че проблемите на младите не бива да се политизират, те нямат цвят и политическа принадлежност. Ние трябва да работим за решаването на тези въпроси. Когато писахме платформата, го правих като млад човек, който има виждане как да се разрешат проблемите на младите хора. Щеше да е много по-лесно при реализацията на програмата ако бяхме управляващи, но се надявам чрез този „пост” (задължително в кавички) да се намерят механизми за решаването поне на част от набелязаното и за прокарване на платформата на БСП в частта й „Младежка политика”.
-Има ли ресурс този Общински съвет, който гласува не по политически признак, а по икономически интереси, да вземе важните решения, които ще разплетат поне един основен проблем на младите тук - осигуряването на добре платена работа?
-При гласуването на младежките въпроси, надявам се, ще има мнозинство. На първо място обаче е достъпът до информацията за взетите решения, която трябва да стигне до младите. Вярно е, през последните години Пловдив не е привлекателен за връстниците ми. В това е предизвикателството – да се разработят програми и проекти, които да задържат младите тук. Левицата е внасяла такива в предходните мандати на ОбС (един от тях е „Пловдив за младите”, приет от съветниците, но тогавашната администрация не го подготви за включване и финансиране). Що се отнася до ресурса обезпечаване на такива решения, още в актуализирането на бюджет 2008 през септември, от допълнителните приходи, ще търсим средства в тази насока.
Трябва да приемем най-напред ревизираната харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите (приета е още през 2002 г. от пловдивския ОбС само като документ - на хартия и не само не се спазваше, а се потъпкваше). Целта ми е до края на юни да мине и през заседание на съветниците и да започнем работа по нея – мобилността на младите, участието им в различните степени на обществения живот, равенството между половете. От хартата произтича създаването на Регионален младежки съвет, който да има реални функции, какъвто беше до 2001 г. под тепетата – с представителство от студентски, неправителствени и политически младежки организации. Избор на младежки омбудсман, изискване на хартата.
Една от задачите, които съм си поставил в рамките на този мандат, е осигуряването на жилища за млади семейства и за младежи в неравностойно положение, особено за напускащите социалните заведения. До края на тази година ще настоявам за промяна в правилника за жилищното настаняване – това са на „първо четене” намеренията, които искам да реализирам.
-Възможно ли е обединението около конструктивни предложения в пловдивския ОбС, което не се наблюдава през годините на прехода, да започне по такава консолидираща тематика, каквато е младежката?
-Иска ми се, но дали е възможно да стане... Мисля, че е въпрос по-скоро на „преглъщане” на гледни точки от страна на управляващите, особено на преялите с власт вече четвърти мандат. Ако това де случи, ще е добре за целия град.
-Кое повлия толкова силно през последните 19 години щото младите да израснат силно отчуждени, демотивирани и търсещи реализация дори не в големия столичен град, а извън България?
-Стана така, защото по никакъв начин нито държавата, нито общината направиха усилия да задържат младите хора. Пловдив е един прекрасен град с изключително ниски доходи на работещите и въпреки високото и качествено образование и култура, които младите получават, предпочитат стабилност извън рамките на страната, защото там взимат в пъти по-високи възнаграждения. А и се искаше смелост у един млад човек, за да остане в родния си град и да доказва само пред себе си, че може и тук да се пребори...
-Сега правителството подготвя програма за връщането на успелите и образовани българи, но се загуби мотивацията, която имаше преди години. Как могат да бъдат мотивирани младите - те да са активната страна, да не чакат на семейство, община, държава, партия и пр.?
-Песимист съм, че това може да се случи. През 2001 г. се опитаха да върнат голяма част от т. нар. юпита – високообразовани млади хора с реализация в чужбина. Те видяха, че постигнатото там тук не се признава, затова им се даде власт, а това изигра лоша шега не само на тях самите, но и на нацията – направиха експеримент, неприложим за българската система. Надявам се това, което сега се опитва да направи правителството да е лесно приложимо и мотивиращо не за да върнем онези, които са навън, а да задържим тези, които са в България.
