Трябва да задържим младите, които още са в България

Добромир Трифонов:
Трябва да задържим младите, които още са в България

Разговаря ВЕСЕЛКА ВЕНКОВА

Добромир Трифонов е учредител на Консултативния съвет по младежка политика към община Пловдив, член е на БСМ от учредяването на формацията и председател на градската структура под тепетата от 2004 г. Той отговаря за младежката политика в Изпълнителното бюро на ГС на БСП в Пловдив и е първи мандат общински съветник от „Коалиция за Пловдив”. 30-годишният Трифонов е икономист по образование, следва задочно право и работи в Регионален център „Читалища” от създаването му. На 18 юни беше избран за председател на Постоянната комисия за младежта, децата и спорта в ОбС-Пловдив. Още при ситуирането на Общинския съвет той предложи да се създаде специална комисия по младежка политика, но през ноември 2007 г. това не беше възприето, а проблематиката беше „сложена” при културата. Половин година по-късно Добромир успя да убеди 38 общински съветници да се подпишат за промяна в правилника – така се стигна до създаването на новата комисия, която той оглави.

-Не е ли малко странно, че при екзотичната управляваща коалиция в Пловдив (ГЕРБ-ВМРО-Атака), която има мнозинство и в местния парламент, десетчленната група на „Коалиция за Пловдив”, опозиция в ОбС, излъчва председател на младежката комисия?

-Смятам, че ме избират за председател на тази постоянна комисия не като член на „Коалиция за Пловдив”, а като човек с най-богат опит в създаването на младежки политики и в работата с младите хора. Трябва да е надделял професионализмът ми – имам виждане и насоки за работа на самата комисия. 20 на сто от общинските съветници са в тази възрастова група – до 35 години и ще разчитам на тяхната подкрепа при реализацията на идеите и намеренията си.

-Този „пост” дали би помогнал за издигане на авторитета на градската структура на БСМ в Пловдив, която оглавявате, пък и на ГС на БСП?

-Надявам се, защото единствено в предизборната платформа на БСП (колкото те да не се четат) имаше глава „Младежка политика и младежки дейности”. Членове на БСМ, един от които съм и аз, написахме този документ и тъй като нямаме друга възможност да я реализираме, сега ще се опитам да го направя. Искам да отбележа, че проблемите на младите не бива да се политизират, те нямат цвят и политическа принадлежност. Ние трябва да работим за решаването на тези въпроси. Когато писахме платформата, го правих като млад човек, който има виждане как да се разрешат проблемите на младите хора. Щеше да е много по-лесно при реализацията на програмата ако бяхме управляващи, но се надявам чрез този „пост” (задължително в кавички) да се намерят механизми за решаването поне на част от набелязаното и за прокарване на платформата на БСП в частта й „Младежка политика”.

-Има ли ресурс този Общински съвет, който гласува не по политически признак, а по икономически интереси, да вземе важните решения, които ще разплетат поне един основен проблем на младите тук - осигуряването на добре платена работа?

-При гласуването на младежките въпроси, надявам се, ще има мнозинство. На първо място обаче е достъпът до информацията за взетите решения, която трябва да стигне до младите. Вярно е, през последните години Пловдив не е привлекателен за връстниците ми. В това е предизвикателството – да се разработят програми и проекти, които да задържат младите тук. Левицата е внасяла такива в предходните мандати на ОбС (един от тях е „Пловдив за младите”, приет от съветниците, но тогавашната администрация не го подготви за включване и финансиране). Що се отнася до ресурса обезпечаване на такива решения, още в актуализирането на бюджет 2008 през септември, от допълнителните приходи, ще търсим средства в тази насока.
Трябва да приемем най-напред ревизираната харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите (приета е още през 2002 г. от пловдивския ОбС само като документ - на хартия и не само не се спазваше, а се потъпкваше). Целта ми е до края на юни да мине и през заседание на съветниците и да започнем работа по нея – мобилността на младите, участието им в различните степени на обществения живот, равенството между половете. От хартата произтича създаването на Регионален младежки съвет, който да има реални функции, какъвто беше до 2001 г. под тепетата – с представителство от студентски, неправителствени и политически младежки организации. Избор на младежки омбудсман, изискване на хартата.
Една от задачите, които съм си поставил в рамките на този мандат, е осигуряването на жилища за млади семейства и за младежи в неравностойно положение, особено за напускащите социалните заведения. До края на тази година ще настоявам за промяна в правилника за жилищното настаняване – това са на „първо четене” намеренията, които искам да реализирам.

-Възможно ли е обединението около конструктивни предложения в пловдивския ОбС, което не се наблюдава през годините на прехода, да започне по такава консолидираща тематика, каквато е младежката?

-Иска ми се, но дали е възможно да стане... Мисля, че е въпрос по-скоро на „преглъщане” на гледни точки от страна на управляващите, особено на преялите с власт вече четвърти мандат. Ако това де случи, ще е добре за целия град.

-Кое повлия толкова силно през последните 19 години щото младите да израснат силно отчуждени, демотивирани и търсещи реализация дори не в големия столичен град, а извън България?

-Стана така, защото по никакъв начин нито държавата, нито общината направиха усилия да задържат младите хора. Пловдив е един прекрасен град с изключително ниски доходи на работещите и въпреки високото и качествено образование и култура, които младите получават, предпочитат стабилност извън рамките на страната, защото там взимат в пъти по-високи възнаграждения. А и се искаше смелост у един млад човек, за да остане в родния си град и да доказва само пред себе си, че може и тук да се пребори...

-Сега правителството подготвя програма за връщането на успелите и образовани българи, но се загуби мотивацията, която имаше преди години. Как могат да бъдат мотивирани младите - те да са активната страна, да не чакат на семейство, община, държава, партия и пр.?

-Песимист съм, че това може да се случи. През 2001 г. се опитаха да върнат голяма част от т. нар. юпита – високообразовани млади хора с реализация в чужбина. Те видяха, че постигнатото там тук не се признава, затова им се даде власт, а това изигра лоша шега не само на тях самите, но и на нацията – направиха експеримент, неприложим за българската система. Надявам се това, което сега се опитва да направи правителството да е лесно приложимо и мотивиращо не за да върнем онези, които са навън, а да задържим тези, които са в България.

Представители на БСМ взеха участие в дебата организиран от ДАРИК радио

Представителите на БСМ в лицето на председателя на градската организация Добромир Трифонов, заместник председателя Иван Петков и председателя на контролната комисия на БСМ - Пловдив Екатерина Трифонова взеха активно участие в дебата организиран от Дарик радио за младежката реализация в обединена Европа.

Дебата се проведе на 13 юни в заседателната зала на Община Пловдив, като участие взеха представителите на България в Европейският парламент - Илияна Йотова и Биляна Раева, както и заместник кметовете Марта Божикова и Георги Шопов.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТНИК ДОБРОМИР ТРИФОНОВ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕВИЗИРАНАТА ХАРТА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НА ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ

В качеството си на Общински съветник и член на постоянната комисия по Младежта, спорта и децата към общински съвет Пловдив на 13.06.2008 година внесох предложение до председателя на Общинският съвет за хартата, която прилагам по долу:

РЕВИЗИРАНА ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НА ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ

РЕВИЗИРАНА ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НА ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ Харта без статут на конвенция
Приета от Конгреса на местните и регионалните власти в Европа
(10-та сесия, 21 май 2003 г., Приложение към Препоръка 128)
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Преамбюл
Принципи
Част I: Секторни политики

І.1. Политика за спорт, свободно време и съвместен живот
І.2. Политика за насърчаването на младежката заетост и борба с безработицата
І.3. Градоустройство, жилищна политика и транспорт
І.4. Образователна и квалификационна политика, насърчаваща младежкото участие
І.5. Политика за мобилност и обмени
І.6. Здравна политика
І.7. Политика за равноправие между половетe
І.8. Специфична политика за селските райони
І.9. Политика за достъп до културата
І.10. Политика за устойчиво развитие и околната среда
І.11. Политика за борба с насилието и престъпността
І.12. Анти-дискриминационна политика
І.13. Политика за сексуалността
І.14. Политика за достъп до права и закон
Част II: Инструменти за младежко участие
ІІ.1. Обучение в младежко участие
ІІ.2. Информиране на младите хора
ІІ.3. Насърчаване на младежкото участие чрез информационните и комуникационните технологии
ІІ.4. Насърчаване на участие на младите хора в медиите
ІІ.5. Насърчаване на младите хора да се занимават с доброволческа работа и да се посвещават на обществени каузи
ІІ.6. Подкрепа на проекти и инициативи на младите хора
ІІ.7. Насърчаване на организациите на младите хора
ІІ.8. Младежко участие в неправителствени организации (НПО) и политически партии
Част III: Институционално участие на младите хора в местни и регионални дела
ІІІ.1. Младежки съвети, младежки парламенти, младежки форуми
ІІІ.2. Подкрепа на структури за младежко участие
ВЪВЕДЕНИЕ
Основата на това, което щеше да се превърне в ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, беше представена на първата и втората конференция за младежки политики, организирани от Постоянната конференция на местните и регионалните власти в Европа, съответно в Лузана (юни 1988 г.) и в Ланголен (септември 1991 г.). Малко по-късно, през март 1992 г., Постоянната конференция прие Резолюция 237 и Член 22 от нея за приемане на Хартата. По случай 10-та годишнина на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите Конгресът на местните и регионалните власти в Европа (CLRAE) към Съвета на Европа в партньорство с Дирекцията за младежта и спорта на Съвета на Европа организираха конференция на тема "Младите хора - фактор в своите градове и региони". Основната цел на конференцията, проведена в Краков на 7 и 8 март 2002 г., беше да даде оценка на напредъка, направен в областта на младежкото участие за 10 години съществуване на Хартата, като се обсъдят нови начини за насърчаване на младежкото участие посредством разпространяване на добри практики и др. Участниците в конференцията приеха Краковската Декларация, в която потвърждават, че младите хора са граждани в общините и регионите, в които живеят, като всяка друга възрастова група и следователно следва да имат достъп до всички форми на участие в обществото и, че утвърждаването и популяризирането на ролята на младите хора в развитието на демократичното общество, най-вече - в местния и регионалния обществен живот, е подкрепено и възстановено. Нещо повече - конференцията подкрепи интегрирания проект на Съвета на Европа "Да направим демократичните институции работещи". Участниците по-нататък призоваха за отговор на новите предизвикателства, пред които са изправени младите хора в съвременното общество. Затова те поискаха от CLRAE и Консултативния съвет по младежките въпроси на Съвета на Европа да назначи експерти, които да подготвят предложение за изменение на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите с цел тя също да отговаря на новите предизвикателства на XXI век като информационното общество и градската несигурност. Работните срещи бяха свикани в края на 2002 г. и началото на 2003 г. Разискванията на тези работни срещи дадоха основата на настоящата версия на Хартата. Тази версия на Хартата е съставена от три части. Първата предоставя на местни и регионални власти насока за това как да провеждат политики, засягащи младите хора в различни области. Втората част представя инструментите за задълбочаване на участието на младите хора. И накрая, третата част съдържа съвети за това как да се осигурят институционални условия за участието на младите хора.
ПРЕАМБЮЛ
Активното участие на младите хора в решенията и действията на местно и регионално ниво е крайно необходимо в стремежа да се изгради по-демократично, интегрирано и проспериращо общество. Участието в демократичния живот на всяка общност е повече от гласуване и кандидатиране за избори, макар това да са важни елементи. Участието и активното гражданство се изразява в това да имаш правото, средствата, пространството и възможността, а когато се налага - и подкрепата да участваш и влияеш в процеса на вземане на решения и да се включваш в действия и дейности, с които да допринесеш за изграждането на по-добро общество. Местните и регионалните власти, като власти, стоящи най-близо до младия човек, имат много важна роля в насърчаването на младежкото участие. Изпълнявайки тази своя роля, местните и регионалните власти могат да осигурят младите хора не само да чуват и учат за демокрацията и гражданското съзнание, но и да ги прилагат. И все пак младежкото участие не е свързано само с възпитаването на активни граждани или изграждането на демокрация за бъдещето. За да бъде участието пълноценно за младите хора, жизненоважно е те да могат да влияят и оформят решения и действия докато са млади, а не само на по-късен етап от живота си. Когато местните и регионалните власти подкрепят и насърчават младежкото участие, те допринасят и за социалната интеграция на младите хора, като им помагат да се справят не само с предизвикателствата и трудностите на младостта, но и с предизвикателствата на съвременното общество, в което анонимността и индивидуализмът често са доминиращи. Но, за да бъде младежкото участие в живота на общините и регионите успешно, трайно и пълноценно, е нужно повече от развитие или преструктуриране на политическите или административните системи. Всяка политика или дейност, създадена с цел насърчаване на младежкото участие, следва да осигури културна среда на зачитане на младите хора и също така следва да вземе под внимание разнообразните нужди, условия и стремежи на младите хора. И също така следва да включва някакъв елемент на развлечение и удоволствие.
ПРИНЦИПИ
1. Участието на младите хора в живота на общините и регионите следва да е съставна част от една глобална политика за гражданско участие в обществения живот, описана в Препоръка Rес (2001) 19 на съвета на министрите на страните членки за участието на гражданите в местния обществен живот.
2. Местните и регионалните власти са убедени, че всички секторни политики следва да имат младежко измерение. Затова те поемат задължението да се придържат към клаузите на тази харта и да прилагат различните форми на участие, като се консултират и си сътрудничат с младите хора и техните представители.
3. Принципите и различните форми на участие, препоръчани в тази Харта, се отнасят за всички млади хора без изключение. За да се постигне това, следва да бъде отделено специално внимание на насърчаването на участието в местния и регионалния живот на млади хора в неравностойно положение и от етнически, национални, социални, сексуални, културни. религиозни и езикови малцинства.
ЧАСТ I: СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ
І.1 Политика за спорт, свободно време и съвместен живот
4. Местните и регионалните власти следва да подкрепят организирани социокултурни дейности - ръководени от младежки асоциации и организации, младежки групи и общностни центрове, които заедно със семейството, училището или работата са един от стълбовете на социалното включване в общината или региона; те са идеален канал за младежко участие и прилагане на младежки политики в областта на спорта, културата, занаятите и търговията, художествени и други форми на творчество и изразяване, както и в областта на социалните дейности.
5. За да развият местния и регионалния сектор на младежките асоциации, местните и регионалните власти следва чрез подходящи мерки да предоставят своята подкрепа, най-вече на организации, които обучават фасилитатори и лидери на младежки клубове и организации, както и на млади работници, които имат важна роля в живота на местно и регионално ниво.
6. Местните и регионалните власти следва да окуражават асоциациите да насърчават активното участие на младите хора в своите органи.
І.2 Политика за насърчаването на младежката заетост и борба с безработицата
7. Икономическите и социалните условия, в които живеят младите хора, оказват влияние върху тяхното желание и възможност да участват в своите местни общности. Когато младите хора са безработни или живеят в бедност, е по-малко вероятно те да имат желание, ресурси и социална подкрепа да бъдат активни граждани в местния и регионалния живот. Безработните младежи най-вероятно са сред най-изолираните в обществото и затова местните и регионалните власти следва да разработват политики и да насърчават инициативи, които намаляват младежката безработица.
8. Следователно местните и регионалните власти следва:
i. да разработват политики и програми, съгласувани с младите хора (включително тези, които са безработни или има риск да останат без работа), местните работодатели, синдикатите, отговорните за образованието, обучението и заетостта институции и младежките организации, които влияят върху причините за младежката безработица, и да насърчават възможностите за заетост на младите хора;
ii. да създадат местни центрове по заетостта, където да се предоставя експертна помощ и подкрепа на безработни млади хора за намиране на пълноценна и стабилна работа. Безработните млади хора следва да имат правото да участват в управлението на тази центрове, ако имат желание;
iii. да подкрепят създаването на бизнеси, предприятия и кооперации от млади хора или групи от млади хора, като предоставят финансова и друга подкрепа като помещения, оборудване, обучение и професионална консултация;
iv. да насърчават опитите на млади хора в социалната икономика, местните инициативи за взаимопомощ или кооперациите.
І.3 Градоустройство, жилищна политика и транспорт
9. Заедно с представители на младежките организации, местните и регионалните власти следва да създадат условия за развитието на политиката за градската среда, основана на по-интегрирана, не толкова фрагментарна среда на живот, която благоприятства за общественото взаимодействие и развитието на висококачествени обществени пространства. 10. Местните и регионалните власти следва да провеждат жилищна политика и политика на градската среда, която пряко да въвлича младите хора в консултативни органи, които включват представители на местно или регионално ниво на изборна длъжност, хора, отговорни за взимане на решения в областта на икономиката, лидери на сдружения и архитекти. Тяхната цел е:
i. да съставят програми за по-хармонична среда, която благоприятства личностната реализация и развитието на истинска сплотеност между поколенията;
ii. да провеждат съгласувана политика за градската среда, която се съобразява със социалните и междукултурни обстоятелства на жителите при изготвянето на програми за жилищно строителство и/или жилищно обновяване;
11. В близко сътрудничество с младежки организации, арендаторски и/или потребителски организации, социални жилищни агенции и социални работници, местните и регионалните власти следва да подпомагат развитието или да развиват в рамките на съществуващите социални структури:
i. местни информационни услуги за жилища за млади хора;
ii. местни схеми (напр. нисколихвени заеми, системи за гаранции на наемите), които да улесняват достъпа на младите хора до жилища.
12. Мобилността на младите хора е възможна чрез лесен достъп до обществения транспорт, на който те са главни потребители. Тази мобилност е належаща за участието в социалния живот и пълноценното гражданство.
13. Следователно младите хора следва да са въвлечени в организацията на обществения транспорт, както на местно, така и на регионално ниво. Специално съобразени цени следва да дават възможност да пътуват и на младите хора в най-неравностойно положение.
14. В селските райони мобилността и транспортът са от първа необходимост за качеството на живот, а не само условие за улесняване на участието. Следователно местните и регионалните власти следва да подкрепят инициативи за транспорт в селските райони, които имат за цел да предоставят транспортни услуги (обществени или частни, индивидуални или групови) и да увеличат мобилността в селските райони на групи като млади хора, които в момента са изключени поради липса на транспортни средства.
І.4 Образователна и квалификационна политика, насърчаваща младежкото участие
15. Училището е институция, в която младите хора не само прекарват значителна част от живота си и където следват програма за формално обучение; то също така е място, където се формират много от техните възгледи и перспективи за живота. Крайно необходимо е младите хора да се обучават на ангажираност и демокрация още в училище, като курсовете по демокрация, участие и гражданство следва да са достъпни и добре осигурени. Но освен това училището следва да бъде място, където младите хора виждат демокрацията в действие и където тяхното участие във вземането на решения е подкрепяно, насърчавано и смятано за ефективно. Следователно:
i. местните и регионалните власти следва активно да насърчават участието на младите хора в живота на училищата. Те следва да предоставят финансова и други видове подкрепа, като например помещения за срещи, за да дадат възможност на младите хора да създадат демократични образователни сдружения. Тези сдружения следва да бъдат независими и самоуправляващи се и, ако искат, следва да имат право да участват в решенията, свързани с управлението на училището, в партньорство с учителите и училищните власти.
ii. там, където местните и регионалните власти са отговорни за учебните планове, те следва да се консултират периодично с учениците и ученическите съвети във връзка с учебните планове и тяхното развитие. Те също така следва да осигурят включването на гражданско и политическо образование в учебните планове, като му отредят нужната тежест и ресурси в образователната програма на всички ученици.
І.5 Политика за мобилност и обмени
16. Местните и регионалните власти следва да подкрепят тези асоциации или групи, които подпомагат мобилността на младите хора (млади работници, ученици или доброволци) чрез политики за обмен и да развиват мрежови политики и съзнание за европейско гражданство. 17. Местните и регионалните власти следва да насърчават младите хора, техните организации и техните училища да участват активно в международни дейности за побратимяване, всички видове обмени и европейски мрежи. Тези власти следва да са готови да им предоставят финансова подкрепа, за да подпомогнат изучаването на чужди езици и междукултурните обмени, както и обмени на опит.
18. Те следва да включват млади хора и/или техни представители в комитетите по побратимяване и други органи, отговорни за осъществяването на тези обмени. І.6 Здравна политика
19. С цел подкрепа на инициирането и осъществяването на проекти, породени от млади хора и подкрепящи както развитието на идеята за всестранно здраве, така и динамиката на обществения живот, местните и регионалните власти следва да създадат и утвърдят институционален апарат за консултации между младежките организации, представителите на изборна длъжност и всички обществени и професионални групи, ангажирани със социалните грижи и здравеопазването.
20. Изправени пред опустошителното действие на злоупотребата с тютюн, алкохол и наркотици сред младите хора, местните и регионалните власти следва да въведат, развият или популяризират, заедно с представители на младежки организации и здравни служители, местни информационни политики и консултантски центрове, където младите хора, засегнати от тези проблеми, да могат да получат съвети, както и политики за специално обучение за млади социални работници и за доброволци и лидери на организации, прилагащи стратегии за превенция и рехабилитация на засегнатите млади хора.
21. Предвид растящото разпространение на болестите, предавани по полов път, местните и регионалните власти следва да засилят информационните кампании и превантивните мерки, насочени към младите хора, и по този начин да внедрят в общността дух на солидарност, пораждащ обществени връзки, в които моралното осъждане и разделението нямат място. Младите хора, представителите на местните младежки организации и здравните служители следва да бъдат пряко въвлечени в изработването и прилагането на тези информационни програми и планове за действие.
І.7 Политика за равноправие между половете
22. Като част от политиките за създаване на оптимални условия за равно участие на жени и мъже в местните и регионалните дела, местните и регионалните власти следва да предприемат действия за подпомагане на достъпа на младите мъже и жени до отговорни длъжности в професионалния живот, асоциациите, политиката и местните и регионалните власти.
23. В рамките на правомощията им, местните и регионалните власти следва да провеждат образователна политика на равноправие между жените и мъжете, почвайки от периода на ранното детство.
24. За да провеждат политика на равноправие между жените и мъжете, местните и регионалните власти следва:
i. да съставят средносрочен план с цел елиминиране на неравенствата между младите мъже и младите жени;
ii. да приложат и дадат оценка на мерки, които насърчават равноправните възможности за момичетата и младите жени.
25. За да постигнат тази цел, тези политики следва по-специално да дадат възможност на момичетата и младите жени:
i. да получават конкретна информация за обучителни курсове за професионална квалификация;
ii. да усвояват професионални умения чрез отпускане на помощи и учебни курсове по професии, включително тези, което по принцип са заемани от мъже;
iii. да бъдат обучени в управлението на обществените дела, като им се поверяват отговорности на най-високо ниво, на базата на квота – места, определени за жени;
iv. да се въведат финансови мерки за социални услуги в подкрепа на момичетата и младите жени.
І.8 Специфична политика за селските райони
26. Местните и регионалните власти следва да вземат под внимание различните нужди на младите хора в селските райони, когато разработват или утвърждават действия и дейности за насърчаване на младежкото участие. Следователно те следва:
i. да осигурят провеждане на образователна, трудова, жилищна, транспортна и други секторни политики, които да отразяват и да са насочени към специалните нужди на младите хора, живеещи в селските райони. Тези политики следва да помагат на младите хора, които искат да живеят в селски райони, да остават там. Младите хора, които живеят в селските райони, не следва да понасят или да очакват по-ниско ниво на социални услуги и грижи от онези, които живеят в градските райони;
ii. да предоставят финансова и друга помощ на младежки организации и други обществени организации, активни в селските райони. Тези организации могат да стимулират обществения и културен живот в селските общности и могат да бъдат важна форма за обществена изява на младите хора. Младежките и други обществени организации не само играят важна роля в насърчаването на младежкото участие; те също така могат да подобрят качеството на живот и да се борят с проблеми като селската изолация.
І.9 Политика за достъп до културата
27. Изкуството и културата съществуват във форми, които са едновременно многообразни и постоянно изменящи се, в зависимост от вкусове, места и времеви периоди. Те са част от миналото, настоящето и бъдещото лично и колективно наследство, към което допринасят поколение след поколение. Те са в известен смисъл отражението на всяко общество. Младите хора чрез техния опит в културата и способността им за нови начинания, проучване и новаторство изграждат и играят роля в тези културни развития. Следователно е важно да се даде достъп на младите хора до културата във всичките й форми и да се подкрепят и популяризират техните възможности за творческа дейност, включително и в нови области.
28. Следователно местните и регионалните власти следва да приемат, съвместно с младите хора и техните организации, политики, изградени така, че да дадат възможност на младите хора да станат действащи лица в културата чрез достъп до знания, практика и творческа работа по места и като използват методи, създадени за тази цел.
І.10 Политика за устойчиво развитие и околната среда
29. Изправени пред все по-ясното влошаване на околната среда, местните и регионалните власти следва да предоставят финансова подкрепа на образователни проекти в училищата и асоциациите, за да повишат разбирането на екологичните проблеми.
30. Осъзнавайки, че екологичните проблеми са от основно значение за младите хора, на които в бъдеще ще им се наложи да се справят с последствията от минали грешки, местните и регионалните власти следва да подкрепят дейности и проекти, които подпомагат устойчивото развитие и защитата на околната среда и които включват млади хора и техните организации.
І.11 Политика за борба с насилието и престъпността
31. Имайки предвид, че жертвите на престъпността и насилието са често млади хора, и осъзнавайки нуждата от намиране на адекватни реакции срещу престъпността и насилието в съвременното общество, както и нуждата младите хора да бъдат включени пряко в борбата с тези проблеми;
32. Местните и регионалните власти следва:
i. да включват младите хора в съветите за превенция на престъпността там, където такива съществуват;
ii. да работят най-вече с млади хора, за които има риск да бъдат въвлечени в престъпления или които вече са били въвлечени в престъпления;
iii. да се борят с расисткото насилие с всички налични средства;
iv. да се борят с всички форми на насилие в училищата. Това следва да става в сътрудничество с всички заинтересовани страни, като образователни и полицейски власти, учители, родители и самите млади хора;
v. да допринасят за създаването на мрежи от асоциации и проекти, подкрепящи ненасилието и толерантността както в училище така и извън него;
vi. да правят всичко по силите си, за да защитават младите хора от сексуална експлоатация, насилие или други видове малтретиране и да осигурят структури, които да предоставят психологическа и материална подкрепа и поверителни консултации на жертвите.
33. Прилагайки гореспоменатото, местните и регионалните власти допринасят за изграждане на климат на доверие и уважение между младите хора и публичните власти като полицията.
І.12 Анти-дискриминационна политика
34. Местните и регионалните власти следва активно да популяризират човешките права и мерки за противопоставяне на дискриминацията на малцинствата (в това число и младите им членове) или на млади хора с увреждания и други групи от населението, които могат да бъдат засегнати от дискриминация, и следва да подкрепят развитието на мултикултурните общности чрез интеграция на малцинствата, вземайки под внимание разнообразните им нужди и обичаи, култура и начин на живот.
35. В тази връзка местните и регионалните власти следва:
i. да приемат или подсилят анти-дискримнационни закони, с които да осигурят равен достъп на всички граждани до обществени места, професионално обучение, образование, жилища, културни дейности и други сфери на живота. Този достъп следва да се наблюдава и гарантира от институции, обединяващи представители на местната власт и на малцинствата и самите млади хора;
ii. да насърчават междурелигиозния диалог, мултикултурното, анти-расистко образование и образованието срещу дискриминацията като част от учебния план.
І.13 Политика за сексуалността
36. По време на прехода им от детската зависимост от семейство, училище, религиозна общност или други "авторитети" към автономен живот като възрастни, младите хора могат да срещнат най-различни въпроси, свързани с техните лични връзки (в семейството или близкото обкръжение, с техните връстници, с техния приятел или партньор). Появата и проявата на тяхната сексуалност не винаги е лесна, дори и те да не са готови да признаят това. Същестува също така упорито невежество по темите за сексуалното здраве и недоверие към официалните становища за рисковете от някои видове сексуално поведение. 37. За да помогнат на младите хора да намерят своя път в тази област - към здравословен и пълноценен емоционален живот, местните и регионалните власти, заедно с родители, училища и организации, специализирани в тази област, следва да насърчават и подкрепят: i. неназидателното сексуално образование в училищата;
ii. организации и услуги, предоставящи информация за взаимоотношения, сексуални методи и семейно планиране;
iii. работа в областта по метода “връстници обучават връстници”.
38. Младите хора следва да бъдат активно включени в планирането, реализирането и оценката на информационни и други услуги, насочени към младите хора, в тази област.
І.14 Политика за достъп до права и закон
39. За да живеят заедно, обществата са основани на правила, които следва да бъдат спазвани от всички. В демократичните общества тези правила се дискутират и приемат от представители, избрани от гражданите, и на правилата се дава конкретен израз, а именно - в законодателните текстове, които разпределят правилата и задълженията върху всички лица.
40. С увеличаването на броя тези текстове става все по трудно човек да ги познава, спазва и прилага и по този начин се създава неравенство между гражданите. Младите хора са най-засегнати от този феномен.
41. Следователно местните и регионалните власти следва да улеснят достъпа на младите хора до техните права:
i. като разширяват техните знания чрез разпространение на информация, по-специално в училища, групи от връстници и информационни услуги;
ii. чрез прилагането на правата им, подкрепяйки служби, създадени, за да работят с млади хора, които имат желаят да го правят.
iii. като позволяват на младите хора да участват в определянето на нови правила.

ЧАСТ II: ИНСТРУМЕНТИ ЗА МЛАДЕЖКО УЧАСТИЕ
42. За да се постигне реално младежко участие, определен брой инструменти следва да бъдат предоставени в услуга на младите хора. Това налага да се разработват обучения за участие на младите хора, да се поддържа информираността им, да им се осигуряват средства за общуване, да се подкрепят проектите им и да се отдава по-голямо признание на посвещаването на младите хора на обществени каузи и доброволческа работа. Участието става пълноценно само там, където ролята на младите хора в политическите партии, синдикатите и асоциациите е призната и, преди всичко, където се полагат усилия за насърчаването на младежки сдружения, сформирани с и от самите младите хора.
ІІ.1 Обучение в младежко участие
43. Местните и регионалните власти, съзнавайки доминиращата роля, която училището играе в живота на младите хора, следва да осигуряват в училищната среда подкрепа и обучение по младежко участие, образование по човешките права и неформално обучение в училищата. Те също така следва да предоставят обучение и подкрепа за участието на младите хора в съвместния живот и в местната общност чрез насърчаване на:
i. професионално обучение на учители и младежки работници в практиката на младежкото участие;
ii. всички форми на участие на учениците в училищата;
iii. програми за гражданско образование в училищата;
iv. обучение на връстници от връстници чрез предоставяне на нужното място и средства и чрез подкрепа на обмена на добри практики.
II.2 Информиране на младите хора
44. Информацията често е ключ към участието и правото на младите хора да имат достъп до информация за възможностите и въпросите, които ги засягат, все повече се признава в официални европейски и международни документи , и то не само в контекста на живота на общините и регионите.
45. За да участват в дейности и в живота на техните общности или да се възползват от услуги и възможности, предназначени за тях, младите хора следва да знаят за тях. Участието в дейности и проекти, които ги интересуват или които самите те организират, често е стъпка към процес на насърчаване на по-дълбокото им въвличане в общността, включително и в политическия й живот.
46. Следователно местните и регионалните власти следва да подкрепят и подобряват съществуващите информационни и консултативни центрове за младите хора, за да са сигурни, че предоставят качествени услуги, които съответстват на нуждите, изразени от младите хора. Там, където такива центрове не съществуват, местните и регионалните власти и други свързани с проблема заинтересовани страни следва да насърчават и подпомагат създаването на адекватни информационни услуги за младите хора, наред другото и чрез съществуващи структури като училища, младежки служби и библиотеки. Специални мерки следва да се предприемат, за да се отговори на информационните нужди на групи млади хора, които имат трудности в достъпа до информация (езикови бариери, липса на достъп до интернет и т.н.).
47. Информационните услуги за младите хора следва да са съобразени с определени професионални принципи и стандарти . Препоръчва се на публичните власти да гарантират тези стандарти и да насърчават постоянното им подобряване, където е възможно в съответствие с набор от национално (или регионално) приети мерки и стандарти за качество. Младите хора следва да имат възможност да участват в подготовката, изпълнението и оценката на дейностите и продуктите на младежките информационни центрове/служби и да имат представителство в техните управителни тела.
ІІ.3 Насърчаване на младежкото участие чрез информационните и комуникационните технологии
48. Информационните и комуникационните технологии предлагат нови възможности за информиране и даване на възможност за участие на младите хора. Те могат да бъдат използвани за обмен на широк спектър от информация и, благодарение на интерактивността им, за повишаване на участието на младите хора. Следователно местните и регионалните власти следва да използват тези технологии в политиките им за информираност и участие, при условие, че достъпът до тях е гарантиран за всички млади хора от гледна точка на места за достъп и обучение за ползване на тези нови инструменти. ІІ.4 Насърчаване на участие на младите хора в медиите
49. Тъй като младите хора са основни потребители на медиите, те също могат активно да влияят в тази област, като се увеличат възможностите, които им се предоставят, да изразяват себе си и да участват в производството на информацията, която медиите доставят. Чрез начина, по който те разглеждат определени теми, те дават възможност различна и често по-достъпна информация да бъде предоставяна на техните връстници. Това участие освен това дава възможност на младите хора да разберат структурата на информацията и да развият нужните критически умения.
50. Следователно местните и регионалните власти следва да подкрепят създаването и работата на медии (радио, телевизия, печатна и електронна преса и т.н.), създадени от и за младите хора, както и съответните обучителни програми.
ІІ.5 Насърчаване на младите хора да се занимават с доброволческа работа и да се посвещават на обществени каузи
51. Младите хора следва да бъдат подкрепяни и окуражавани да се ангажират с доброволческа дейност. Във време, в което младите хора са под все по-голям натиск да се представят и успяват като личности в образованието и работата, важно е доброволчеството да се насърчава и оценява. Следователно местните и регионалните власти следва:
i. да подкрепят основаването на младежки центрове и да разработват инициативи, целящи подкрепата и окуражаването на въвличането на младите хора в доброволческа дейност като информационни и застъпнически кампании;
ii. в партньорство с младите хора доброволческите организации, образователните власти и работодателите да изграждат системи, които оценяват значението и намират мястото на доброволческата дейност във формалната образователна система и в заетостта.
ІІ.6 Подкрепа на проекти и инициативи на младите хора
52. Благодарение на своите надежди и желания младите хора имат много идеи, които могат да бъдат трансформирани в проекти и местни инициативи, които да са от полза за всички. Като им се даде подходяща подкрепа, тези проекти, добрите постижения, както и неудачите могат също така да помогнат на младите хора да развият чувството си за отговорност, самостоятелността си така, че да ги превърнат в действени социални фактори. Следователно местните и регионалните власти следва да съдействат за реализирането на тези проекти, без да има значение техният мащаб, като се даде възможност младите хора да бъдат подпомагани от професионалисти в реализацията им и да имат достъп до финансова, материална и техническа помощ.
ІІ.7 Насърчаване на организациите на младите хора
53. Младежките организации са уникални в това, че са фокусирани преди всичко върху отразяването на мненията и обслужването на нуждите и интересите на младите хора. Те също така осигуряват пространство, в което младите хора могат да научат и изпитат възможностите и предизвикателствата на участието в решения и действия заедно с други млади хора. Важно е младите хора да имат възможност да се присъединят към младежка организация по свой избор в тяхната общност, ако имат такова желание. Младите хора също така следва да имат правото и да бъдат подкрепяни да основават собствени организации, ако искат. Следователно:
i. местните и регионалните власти следва да имат точно определен бюджет, предназначен само за подпомагане на младежки организации, които управляват дейности или предоставят услуги или са трибуна на вижданията на младите хора в общността и се застъпват за тях. Предимство следва да се дава на организации, които са ръководени от и работят за младите хора и/или имат подходящи политики и системи, които дават възможност за активно младежко участие;
ii. местните и регионалните власти следва да развиват принципа на Съвета на Европа за съвместно управление и система за вземане на решения в партньорство с младите хора и младежките организации в области, имащи отношение към младите хора. Важно е там, където такива структури за съвместно управление са изградени, младите хора и младежките организации да бъдат зачитани като пълноправни партньори и да имат и възможността да не участват, ако не желаят.
ІІ.8 Младежко участие в неправителствени организации (НПО) и политически партии
54. Жизненият, независим и активен неправителствен сектор е съществен елемент на всяко истински демократично общество. Също така е важно и други сектори от гражданското общество като политическите партии да са силни и активни на местно и регионално ниво. Участието в демократичния живот на една страна, регион или община е много повече от това да се гласува на избори. Ето защо участието в НПО и политически партии е толкова важно, тъй като те помагат на гражданите да участват в и влияят на решенията и действията постоянно. Следователно от решаващо значение е младите хора да бъдат окуражавани и подпомагани да участват в сдружения в своите общности.
55. Местните и регионалните власти следва да предоставят финансови и други ресурси на НПО, които активно насърчават участието на младите хора в дейностите си, и демократичните структури и процедури за вземане на решения.
56. Местните и регионалните власти в партньорство с политическите партии по безпристрастен начин следва да окуражават участието на младите хора в партийната политическа система като цяло и да подпомагат конкретни дейности като например обучение.

ЧАСТ III: ИНСТИТУЦИОНАЛНО УЧАСТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В МЕСТНИ И РЕГИОНАЛНИ ДЕЛА
57. За да провеждат секторните политики, описани в Част I, местните и регионалните власти следва да се ангажират да изградят подходящите структури или договорености, позволяващи участието на младите хора в решенията и дебатите, които ги засягат.
58. Тези структури имат различни форми в зависимост от нивото, на което са създадени, независимо дали са в село, град, градски квартал или дори регион. Те следва да създадат условия за действителен диалог и партньорство между младите хора и местните и регионалните власти и следва да дадат възможност на младите хора и техните представители да бъдат пълноправни участници в политиките, които ги засягат. Такива структури по правило следва да бъдат представителни и постоянни и да се занимават с всички въпроси, към които младите хора проявяват интерес. В допълнение на това може да се предвижда и създаването на специална структура за обсъждане или действие по конкретен проблем. В определени случаи може да е подходящо съчетаването на различни форми.
ІІІ.1 Младежки съвети, младежки парламенти, младежки форуми
59. Ефективното участие на младите хора в местните и регионалните дела следва да се основава на осъзнаването от тяхна страна на социалните и културните промени, които се случват в тяхната общност, и изисква постоянни представителни структури като младежки съвет, младежки парламент или младежки форум.
60. Такава структура може да бъде съставена чрез избори или чрез определяне от страна на организации на младите хора и/или на доброволни начала. Структурата на членовете й следва да съответства на структурата на общността.
61. Младите хора следва да поемат пряка отговорност за проекти и да играят активна роля в политиките, свързани с тях. За тази цел местните и регионалните власти следва да създадат или да подпомагат структури за активно участие.
62. Тези структури осигуряват физическата рамка за свободното изразяване на младите хора по проблемите, които ги засягат, и по-специално що се отнася до поставянето на тези проблеми пред властите и възможността да се дават предложения за решаването им. Въпросите, които могат да бъдат повдигани, могат да отразяват темите, изложени в Част I на настоящата Харта.
63. Ролята на подобна структура може да включва:
i. предоставяне на форум за свободно изразяване на младите хора и техните проблеми, свързани, наред с другото, с предложенията и политиките на властите;
ii. предоставяне на възможност за младите хора да дават предложения на местните и регионалните власти;
iii. даване на възможност на властите да се консултират с младите хора по конкретни въпроси;
iv. предоставяне на форум, където проекти, включващи млади хора, се разработват, наблюдават и оценяват;
v. предоставяне на форум за улесняване на консултирането със сдруженията и организациите на младите хора;
vi. подпомагане на участието на младите хора в други консултативни органи на местните и регионалните власти.
64. Като дават възможност на младите хора да говорят и действат по проблемите, които ги засягат, тези структури учат младите на демократичен живот и управление на обществените дела.
65. Следователно младите хора следва да бъдат окуражавани да участват в такива структури и дейности, предприети в техните рамки, за да се насърчат способността на младите за учене и упражняване на принципите на демократичното гражданство. Особено за онези млади хора, които са инициатори на проекти и диалог с властите, тези структури следва да предоставят форум за обучение в демократично лидерство.
66. Местните и регионалните власти, както и самите млади хора също ще извлекат полза от ефекта, който участието на младите хора в тези структури може да донесе, по-специално от гледна точка на окуражаването на младите хора да упражняват своите граждански права, като например участие в избори и други форми на гласуване, включително референдуми. ІІІ.2 Подкрепа на структури за младежко участие
67. За да функционират ефективно, институционалните структури за младежко участие (формални или неформални) се нуждаят от ресурси и подкрепа. За тази цел местните и регионалните власти следва да осигуряват на тези структури място, финансови средства и материална подкрепа, нужни за гарантиране на тяхната безпроблемна и ефективна работа. Осигуряването на тези средства не изключва тези структури да търсят допълнителна финансова и материална подкрепа от други източници, като частни фондации и компании. 68. Местните и регионалните власти следва да гарантират осигуряването на подкрепа за структурите на младежко участие. За тази цел те следва да назначат гарант - лице или група хора - който да следи прилагането на мерките за подкрепа и към когото структурите могат да се обърнат в случай на нужда.
69. Това лице или група хора следва да е/са независим/и от политически структури и от структурите на младежко участие и кандидатурата му/им следва да бъде подкрепена и от двете гореспоменати страни.
70. Освен да гарантира гореспоменатата подкрепа, функциите на това/тези лице/лица могат да включват:
i. да играе/ят ролята на посредник между младите хора и местните и регионалните представители на изборна длъжност по всеки въпрос, повдигнат от някоя от страните;
ii. да играе/ят ролята на застъпник на младите хора пред местните и регионалните власти в случаи на напрежение между тях;
iii. да играе/ят ролята на свързваща връзка, чрез която местните и регионалните власти могат да общуват с младите хора;
iv. да представя/т редовни отчети на вниманието на младите хора и местните и регионалните власти, за да се дава оценка на нивото на участие на младите хора в живота на общините и регионите, например чрез реализирането на проекти или участието в структури за младежко участие, и резултатите от това тяхно участие.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БСМ - ПЛОВДИВ ЩЕ ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В ПРОЕКТ „3 Д – гласът на българските млади хора за Европа”

Европейският институт и Българското Национално Дарик радио изпълняват заедно проект „3 Д – гласът на българските млади хора за Европа”, финансиран от ГД „Комуникации” на Европейската комисия в рамките на изпълнение на „План Д – демокрация, диалог и дебат”.
Целта е да се предизвика дискусия по въпросите на образованието, младежта, културата, гражданството и т.н. Идеята е дебатът да разкрие не само проблемите, които младите хора имат в тези области, а също да потърси и отговор на въпроса доколко и дали европейските институции и европейските политики могат да помогнат за решаването на тези проблеми. Т.е. дали това, че живеем в Общността ни помага, или всяка страна, регион и група от хора се справят сами с проблемите си, а европейските структури и политики си остават “далеко и високо”. Целева група на проекта са младите хора.
Основните дискусии се организират в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Монтана.
В Пловдив дебатът е на тема „Професионалната реализация в Европа?” и ще бъде по една от най-актуалните теми, свързани с възможностите за професионална реализация на младите хора във втория по големина град в България и ще се проведе със съдействието и участието на кмета Славчо Атанасов. Денят е 13 юни / петък /, от 10.30ч. в Заседателната зала на Община Пловдив. Актуална информация за търсенето и предлагането на пазара ще представи Мария Георгиева, директор на Регионалната служба по заетостта в Пловдив.
В дискусията ще участват млади хора и представители на различни институции, младежки и неправителствени организации, ангажирани с проблема. На техните въпроси ще отговарят евродепутатите Илияна Йотова, Биляна Раева и Атанас Папаризов, както и Мария Капон, независим народен представител и председател на ЕНП. Модератор на дебата ще бъде директорът на Европейския институт Юлиана Николова.
Очаква се всички участници да предложат своите идеи за решение на проблема, който ще поставят, както и да коментират дали решението има отношение към ЕС и дали фактът, че сме страна членка помага за разрешаването му.
Към 12.30 часа се предвижда брифинг за журналисти.

АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ 27.05.2008

ВИПУСК 2008

Относно: Създаването на смесено дружество на Община Пловдив с Община Милано.

Чрез Председателя
На Общински съвет – Пловдив

До Кмета
на Община Пловдив

ПИТАНЕ
От Добромир Милков Трифонов
Общински съветник от ППГОС на “Коалиция за Пловдив”
В Общински съвет – Пловдив

Относно: Създаването на смесено дружество на Община Пловдив с Община Милано.

Уважаеми г-н Атанасов,
От няколко дни в общественото пространство се тиражира идеята за участието на Община Пловдив в смесеното дружество с Община Милано.Дружеството, в което Община Пловдив ще притежава дял от 51% ще е с основен предмет на дейност съвместна подготовка на европроекти и лобиране от страна на Милано пред европейската комисия в Брюксел.
На основание чл.80 и чл.81 от Правилника за дейността на Общински съвет, моля да ми отговорите на следните въпроси:

1. Как се предвижда да стане тази съвместна подготовка на проекти?
2. Означава ли, че наши експерти ще ходят да работят в Милано или италиански в Пловдив и за коя сметка са разходите?
3. Как ще се регламентира ползата на Община Милано в това дружество, като се има предвид че за проекти по оперативните програми разходите за консултантски услуги са недопустими?
4. Моля да запознаете Общински съвет и гражданите на Община Пловдив с устава и целите на това дружество и необходимия финансов ресурс за неговото функциониране.

Желая да получа писмен отговор, който да бъде огласен на заседание на Общинския съвет.


12.02.2008 г. С уважение: ............
/Добромир Трифонов/

Относно: Усвояването на средства по оперативните програми на ЕС.

Чрез Председателя
На Общински съвет – Пловдив

До кмета
На Община Пловдив

ПИТАНЕ
От Добромир Милков Трифонов
Общински съветник от ППГОС на “Коалиция за Пловдив”
В Общински съвет – Пловдив

Относно: Усвояването на средства по оперативните програми на ЕС.

Уважаеми г-н Атанасов,

С присъединяването си към ЕС, България получава възможност да усвои до 7млрд.евро, за 6 год. в периода 2007 - 2013год. по седем оперативни програми
Общините имат право да ползват средства по четири от тях- ОП” Околна среда”,ОП ”Регионално развитие”, ОП ” Човешки ресурси”, ОП”Административен капацитет”, след представяне на готови проекти и осигуряване на необходимото съфинансиране.Като център на агломерационен градски ареал Община Пловдив е основен бенефициент на средства по Оперативните програми.Процеса на усвояване на тези средства реално започна през втората половина на 2007г. с покана от страна на Управляващите органи на 4 от 7 секторни оперативни програми действащи за периода 2007 – 2013.
На 14 ноември 2007 г. по оперативна програма „Регионално развитие”бе отправена покана към бенефициетите по Безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.1-01/2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” в рамките на приоритетна ос 1 на ОПРР на стойност 245 260 750 лева.
По тази схема включва 3 компонента:
КОМПОНЕНТ 1 – Образователна инфраструктура - 147 978 552 лева
КОМПОНЕНТ 2 – Социална инфраструктура - 43 845 498 лева
КОМПОНЕНТ 3 – Културна инфраструктура - 37 268 673 лева
За отделните проекти, които могат да бъдат финансирани по настоящата схема важат
следните размери на минимална и максимална стойност:
· минимална сума на безвъзмездната финансова помощ: 200 000 лв.
· максимална сума на безвъзмездната финансова помощ : 6 000 000 лв.
По различните компоненти ще се финансират дейности за:
Компонент 1 - Образователна инфраструктура
· Ремонт, реконструкция, обновяване на образователни институции - детски ясли
и градини, обединени детски заведения, основни и средни училища, в това число
учебни зали, библиотеки, лаборатории, интернет връзки, спортни съоръжения,
учебни корпуси, вкл. прилежащото дворно място с общежития;
· Доставка на подходящо оборудване за образователните институции – детски
ясли и градини, обединени детски заведения, основни и средни училища, вкл.
информационно-комуникационни технологии;
Компонент 2 Социална инфраструктура:
Ремонт, реконструкция, обновяване на сградите/помещенията, в които се
предоставят социални услуги в общността, и на специализирани институции
съгласно чл.36, ал.2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане;
· Доставка на подходящо оборудване за помещенията, в които се предоставят
социални услуги в общността, и за специализираните институции съгласно чл.36,
ал.2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Компонент 3 Културна инфраструктура
Ремонт, реконструкция, обновяване на културни центрове, театри, читалища,
библиотеки и други обекти, свързани с културния живот;
· Доставка на подходящо оборудване за културни центрове, театри, читалища,
библиотеки и други обекти, свързани с културния живот за целите на
предоставянето на съответните културни услуги , т.е. оборудването да бъде
свързано с целите и цялостната концепция на проекта;

След представените по – горе възможности за кандидатстване по Оперативна програма Регионално развитие и на основание чл.80 и чл.81 от Правилника за дейността на Общински съвет, моля да ми отговорите на следните въпроси:
С какви проекти ще кандидатства Община Пловдив по предложените 3 компонента?;
Каква е степента им на готовност за подаване и как тяхното съфинансиране ще бъде обвързано с бюджета на Община Пловдив за 2008 г. и реализацията на Общинския План за развитие на Община Пловдив за 2005 – 2013?

Желая да получа писмен отговор, който да бъде огласен на заседание на Общинския съвет.


13.01.2008 г. С уважение:
/Добромир Трифонов/

Относно: Събиране на наем от фондация “Бъдеще за България” в жилищата в детско селище “Младост” – гр. Пловдив.

Чрез Председателя
На Общински съвет – Пловдив

До зам.-кмета
по “Общинска собственост,
устройство на територията,
строителство и инвестиции”
на гр. Пловдив

ПИТАНЕ
От Добромир Милков Трифонов
Общински съветник от ППГОС на “Коалиция за Пловдив”
В Общински съвет – Пловдив

Относно: Събиране на наем от фондация “Бъдеще за България” в жилищата в детско селище “Младост” – гр. Пловдив.

Уважаеми г-н Атанасов,

В приемната ми към мен се обърнаха младежи, живеещи в изграденото социално детско селище “Младост” в район Източен със следният проблем: След като три от четирите къщички в селището са актувани като общинска собственост:
1. Защо фондация “Бъдеще за България” продължава да събира ежемесечни наеми в размер на 60,00 лева от всяко едно от децата?
2. Какви са правата на фондацията върху тези три имота?
3. Какви са отношенията между фондацията и Община Пловдив относно тези имоти?
4. Къде е социалната функция на Община Пловдив в определянето на тези наеми, след като настанените там младежи поемат своите консумативни разхди – ток, вода и почистване?
5. Какви са собствеността и статутът на четвъртото социално жилище?

В тази връзка и на основание чл.80 и чл.81 от Правилника за дейността на Общински съвет, моля да ми отговорите на горепоставените въпроси.

Желая да получа писмен отговор, който да бъде огласен на заседание на Общинския съвет.


03.12.2007 г. С уважение:
/Добромир Трифонов/

Относно: Статута на Общински младежки съвет.

Чрез Председателя
на Общински съвет – Пловдив

До кмета
на Община Пловдив

ПИТАНЕ
От Добромир Милков Трифонов
Общински съветник от ППГОС на “Коалиция за Пловдив”
В Общински съвет – Пловдив

Относно: Статута на Общински младежки съвет.

Уважаеми г-н Атанасов,
На основание чл.80 и чл.81 от Правилника за дейността на Общински съвет, моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. Какъв е статута на Общински младежки съвет – Пловдив?
2. С кое решение и на какво основание е регистриран като такъв от Община Пловдив?
3. Чии интереси обслужва тази структура – на община Пловдив или на младите хора в града?
4. Какъв е принципа и подбора на участващите младежки организации в него?
5. На какво основание използва символите на Община Пловдив?
6. Получавали ли са средства от Общинският бюджет и за какви видове дейности?

Желая да получа писмен отговор, който да бъде огласен на заседание на Общинския съвет.


29.01.2008 г. С уважение
/Добромир Трифонов/

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА ЗА МЛАДЕЖТА

Трудно е да се анализира практиката на Община Пловдив по младежки проблеми, защото липсва политика на общинската управа в това отношение. За последните 17 години в Общината не бяха изградени и формулирани механизми за участие на младите хора в местното самоуправление, не бяха намерени и подходящи форми за взаимодействие и сьздаване на партньорство между Общината и местните неправителствени организации, занимаващи се с младежка проблематика, не беше съхранена и развита младежката база, не се реализираха значими младежки проекти от страна на местната власт. Това доведе до редица трудности, свързани с образованието на младите хора, неосигуряване на трудова заетост, липса на минимални условия за работа и неефективност на младежките структури. И в крайна сметка доведе до безразличие, скептецизъм и обща апатия на младите хора към местната политика. Дори постоянната комисия към Общинския съвет в Пловдив не е свързана единствено и само с младежката политика, а и с евроинтеграцията.
Единственият опит за що-годе адекватна младежка политика бе по предложение на ППГОС “Коалиция за Пловдив”, но решението на ОбС за програма “Пловдив за младите” бе отново бюрократизиран максимално от администрацията на Общината и в крайна сметка засега програмата не работи. Конкретните примери и на тяхна база изводи в подкрепа на тези твърдения са много:
- В своята досегашна дейност общинската управа на град Пловдив не предприе сериозни действия за изграждане на отношения на партньорство и взаимодействие с младежките организации и младежкия неправителствен сектор. Липсва като форма на общо консултиране и съгласуване на общински дейности по проблемите на младите хора с младежките структури, не е налице и взаимодействие по едни или други конкретни въпроси.
- Община Пловдив не провежда политика за младежка информация. В момент, когато в страните от ЕС се разгръща широка система за осведоменост за правата на младите хора, за участието им в обществения живот, за възможностите за младежки проекти, осъществяването на младежки обмени, осигуряване на професионална реализация и когато фондовете на ЕС отпускат финансови средства за изграждане на центрове за младежка информация, в Пловдив липса каквато и да е активност в тази посока. Мнозинството млади хора не познават младежките програми на ЕС, а общинската управа на Пловдив не стимулира ефективно работата по проекти по европейски програми.
- Общината не стимулира и развитието на младежкото предприемачество. Все още на територията на Пловдив не съществува “бизнесинкубатор”. Обособеният по предложение на ППГОС на “Коалиция за Пловдив” Общински гаранционен фонд за стартиране на малък или среден бизнес е слабо популярен. Не са инициирани каквито и да е мерки за развитие на сектора на “високите технологии”.
- В общинската администрация няма квалифицирано звено, което да генерира и реализира дейности по младежките проблеми от местен характер;
- Общинската управа не подпомага развитието на висшите училища в града. Липсва достатъчна студентска база, наличните общежития са в изключително тежко състояние. Легловата база не отговаря на стремежа за развитие на Пловдив като образователен център с национално и наднационално значение.
- Общинската спортна база също запада, тъй като в продължение на 17 години се отделят само средства за заплати на “Пловдивспорт” и за козметични ремонти на базата. Спортните съоръжения не са в добро състояние, спортните площадки в повечето жилищни квартали са спомен от миналото.
Работа с деца в неравностойно положение – основна цел трябва да бъде: Създаването на устойчиви механизми за повишаване качеството на живот на децата в семейна среда, независимо от техния етнически или социален произход и осигуряване защитата на техните права.


В тази посока Общината трябва да се ангажира:
- Да се развие капацитета за работа, управление и предоставяне на социални услуги за деца в община Пловдив;
- Да се развият и приложат добри практики, свързани с превенцията на детската престъпност, наркоманиите, отпадането от училище;
-Да се развият и приложат добри практики, свързани с деинституционализацията, предоставянето на алтернативни приемни грижи и реинтегрирането на децата в собствените им семейства;
- Да се подобрява качеството на живот и грижи за децата, за които няма друга алтернатива освен да останат в специализирани институции до навършване на пълнолетие;
- Да се създадат програми за социална интеграция на младите хора, напускащи системата на грижи и подготовката им за самостоятелен живот;
- Да се развият услуги в общността за деца с увреждания;
- Да се разширят услугите за децата на улицата и намаляване социалната им изолация;
- Да се предоставят съвременни услуги, помощ и подкрепа за деца с отклоняващо се поведение, както и за малтретирани деца.
В момента се очертават следните рискови групи, нуждаещи се от социални услуги:
1. Деца, живеещи в семейства в неравностойно социално положение
Деца от социално слаби семейства:
- деца на самотни родители;
- деца от многодетни семейства;
- деца на родители с увреждания;
Заплаха за семейството представляват бедността, високата безработица и това, че определени групи хора се намират в неравностойно положение на пазара на труда; острият жилищен проблем; несъвършенствата в здравното и образователно осигуряване; липсата на емоционална и морална подкрепа. Тези фактори водят до стрес, депресия, социална изолация, домашно насилие, отпадане от училище и на свой ред са причина за разпадането на голям брой семейства и изоставянето на децата.
Наличието на компактно ромско население в община Пловдив, както и на други етнически групи, които са значително по-бедни и маргинализирани, води до пропорционално по-високия брой на деца от малцинствен произход в социалните домове. Седем са училищата с ученици предимно от ромски произход, които официално са записани, но впоследствие не посещават учебни занятия.
За децата на родители с увреждания съществуват сериозни проблеми като бедност, изолация и постъпване в институция, за да се посрещнат техните образователни нужди. Едва сега става възможно да се видят в пълнота и да се намерят начини за създаването на нови и алтернативни услуги, които да посрещат нуждите на общността и да са резултат от задълбочени проучвания и консултации с всички заинтересовани страни.
Съществуващите досега социални услуги и форми на социално подпомагане, предоставяни от държавата, са крайно ограничени и не посрещат адекватно действителните нужди на обществото.
Европейски детски тръст демонстрира качествени, ефективни и устойчиви алтернативни услуги за деца. Социално-правен кабинет;
За децата от малцинствен произход се предлага услугата превенция в отпадане от училище чрез подготовка и включване на представители от общността във възпитателния и обучителния процес - помощник-възпитатели и помощник-учители;
Съществува добра практика при консултация по семейно планиране и контрацепция;
Всички горепосочени услуги са добри, но са недостатъчни за посрещане на действителните нужди. Необходимо е насочване и ангажиране на общественото внимание към проблемите на децата и семействата в неравностойно положение и включване на общността при предоставянето на услуги за деца.
2. Деца с увреждания
В момента в Пловдив се извършва преосвидетелстване на децата с увреждания, които се отглеждат в семейства. Няма систематизирана информация за тази целева група. Децата с увреждания имат трайни и необратими, значително ограничени функционални възможности вследствие на заболяване или увреждане, което нарушава нормалното им развитие. Към тази група спадат деца с физически недъзи, психически разстройства, неврологични заболявания.
Основни проблеми за тази целева група и техните семейства са липсата на емоционална подкрепа и превантивна работа. Липсата на услуги за семействата води до напускане на работа от родителите, бедност, изолация и разпадане на семейството.
Недостатъчни са рехабилитацията, както и достъпът до образование. Няма развита заместваща грижа за облекчаване на родителите, дневен център и други специализирани услуги в общността.
Наличните ресурси са:
- Две специализирани детски градини – за деца със сетивни увреждания, с умствена изостаналост, говорни увреждания, слепи деца и церебрално увредени деца;
- Сектор за ранна диагностика, лечение и рехабилитация на рискови новородени и недоносени деца;
- Отделение за церебрално увредени деца до 3-годишна възраст;
- Училище за глухи деца с пансион;
- Помощно училище.
3. Деца с отклоняващо се поведение
Те са извършители на криминални престъпления и противообществени прояви. Част от престъпленията, най-често кражби, се извършват групово. Увеличават се случаите на скитничество, проституция, алкохолизъм, наркомании, бягство от училище и от дома. Увеличава се броят на тежките престъпления, извършени от деца. Основни фактори за извършване на противообществени прояви от деца са :
- понижен родителски, институционален и обществен контрол;
- деформация в ценностната система;
- психо-травмиращи семейни взаимоотношения;
- микро-социална и педагогическа занемареност.
Създадени са една общинска и шест районни МКБППМН, ДПС /?/ в шестте района на града, има и училищни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, на които се разчита за първоначално установяване на девиантно поведение и първоначална профилактика. Към всеки район има по няколко обществени възпитатели. Необходимо е да се обхванат всички деца. Друга налична услуга е подготовката на преподаватели в сферата на гражданското образование на учениците - права и отговорности, превенция на СПИН, алкохол и наркотици, тютюнопушене и подготовка за сексуален живот.
Липсват услуги за консултиране и подкрепа на деца с проблемно поведение и противообществени прояви и предотвратяване на тяхното самозатваряне. Необходимо е да се разшири работата с медиите с цел превенция.

4. Деца, жертви на насилие
Най-често тези престъпления са извършени в училище и на улицата. Не може да се определи конкретна цифра за броя на престъпленията, тъй-като голям брой от потърпевшите не са подали жалба. Най-често остават скрити случаите, когато извършителят е близък или член на семейството.
Предимно роми са използвани за просия. Съществува и явлението детска проституция. По данни на полицията преобладават ромските момичета на възраст между 14-18 години, които са принуждавани от сутеньори да проституират. Има и трафик на момичета.
Основните проблеми на тези деца са, че те не са информирани за своите права, за това кой може да им помогне да кажат "не" на насилието. Липсва механизъм на подкрепа, няма алтернатива на настаняването като мярка на закрила, освен институционалното. Липсват навици за сигурно поведение.
Налични услуги:
- Превенция на престъпността;
- Възпитаване на умения за справяне с живота и разясняване ролята на полицейските служители;
- Психологическа подкрепа за деца в трудни ситуации;
- Център за социално-психологическо консултиране на жени и деца, преживели емоционално, физическо или сексуално насилие в семейството и извън него;
ДПС издирва и картотекира деца жертва на насилие и осигурява помощ и полицейска закрила, насочва ги към кабинет за социална профилактика;
Липсва добро междуинституционално сътрудничество, няма помещения за всички ДПС, не съществуват и изискваните от закона специализирани стаи за полицейска закрила във всяко РПУ. Необходимо е разработването на програми за преодоляване на насилието в училище.

5. Деца на улицата
В момента в Пловдив няма точна статистика за броя на безпризорните деца, но много деца живеят или са принудени да работят на улицата. Наблюдава се тенденция към увеличаването им. Има приток на деца от различни краища на страната. Много са причините, поради които децата са принудени или сами избират да работят или живеят на улицата. Безнадзорността е признак на изключителни социални и икономически сътресения. Когато за семейството е трудно да се прехранва, децата са принудени да работят и да напускат дома си. Така се увеличи броят на децата, които отпадат от училище и са изложени на вредните, а много често и опасни влияния на улицата – престъпност, наркомании, проституция, улична просия. Мнозинството от тях са от ромски произход. Нараства броят на децата, които напускат домовете си поради мизерия и малтретиране.
Повечето деца, които прекарват деня си на улицата, имат връзка със семействата си и нощуват там. Броят на децата, които живеят на улицата, е значителен. Те не са постоянни и най-често идват от други населени места, както и напускащи институциите за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителски грижи.
Проблем са липсата на индивидуален подход и специфични програми за общообразователно и професионално обучение, неадекватно законодателство и възможност за посрещане спешните нужди на тези деца
Необходимо е да се разшири дейността на реинтеграция на тези деца като се включи социална работа със семействата, тези които имат такива с цел решаване на проблемите и връщане на децата и намиране на социални жилища за тези, които нямат семейна среда. Необходимо е да се създаде дневен център за деца и родители от тази рискова група. Има нужда от насочване на общественото внимание към проблемите на безпризорните деца и младежи.
6. Деца без родители
Няма точни данни за деца сираци и полусираци. Поради силната семейна традиция в българското общество в по-голяма част от случаите разширеното семейство поема грижата за тези деца. Основен проблем са ниските доходи, поради което нуждите на децата не могат да бъдат задоволени адекватно.
Една част от тази група са настанени в специализирана институция, поради липсата на по-добра алтернатива.
Годишно има около 100 осиновявания, от които около 20 % международни. 90% от осиновените деца са на възраст 0-3 години.
7. Деца в институции
Социални заведения, детски и учебни заведения със социална насоченост на територията на гр. Пловдив са:
- ДОВДЛРГ “Олга Скобелева” с капацитет 120 деца, разполага с 4 центъра, в момента са настанени 116 деца;
- ДОВДЛРГ “Княгиня Мария Луиза” с капацитет 100 деца, в момента са настанени 86 деца;
- ДОВДЛРГ “Рада Киркович” с капацитет 96 деца, в момента са настанени 87 деца;
- Дом за медико-социални грижи за деца – от 0 до 3 години – с капацитет 140 деца;
- Детска градина за деца с увреден слух “Фердинанд Урбих” с капацитет 44 деца от 3 до 7 години;
- ССУ за деца с увреден слух “Проф. д-р Стоян Белинов” с капацитет 300 деца;
- Специализирана детска градина “Елица” – за деца с психоневрологични и общи заболявния с капацитет от 55 деца;
Системата за грижи на деца в община Пловдив се осъществява изключително в заведения от интернатен тип. Броят на децата в тези заведения е изключително висок, децата са в заведения, подчинени на различни министерства с трудна координация помежду им. Съществуващата система за грижи за деца е остаряла, скъпоструваща и ниско ефективна. От 2007 година институциите за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, преминават към общините.
Децата в институции се отглеждат групово и няма планове за тяхното бъдеще. Голяма част от тях прекъсват контакта с родителите си и никой не ги насърчава в поддържането на тези връзки. Преобладава медицинският и педагогически персонал. Друг голям недостатък на институционалната грижа е липсата на социален работник, който да оценява нуждите на децата и ситуацията в семейството. Само след задълбочена оценка и отхвърляне на всички възможности за отглеждане в семейството, детето може да бъде настанявано в институция. В град Пловдив има свръхпредлагане на институционална грижа за деца.
Полезни практики в тази област, които трябва да бъдат използвани, са:
- Услуги по алтернативно отглеждане и деинституционализация на деца:
- Приемничество;
- реинтеграция;
- превенция на изоставянето.
- Изграждане и функциониране на младежкото селище “Младост” за младежи и девойки, напускащи системата на грижи, като трябва да бъде разгърнат неговият капацитет;
- Екип от социални работници и служители на местната власт, работещи по прилагането на алтернативни услуги за деца и семейства;
- Програми "Весели недели" и "Внучето на баба" – полезни общински програми от миналото;
“Весели недели” – Кандидатите/ мед. сестри, педагози, детегледачки/ отработват индивидуално по 72 часа с едно дете месечно в собствения си дом в извънработно време по основния трудов договор.
“Внучето на баба” – Подборът на участниците да е направен след проведен психотест от психолози и последващо интервю с кандидатките, които са в пенсионна възраст. Всяка от определените “баби” да заработва по 80 часа месечно – по 4 часа дневно в работните дни, като работи с 2 деца, по изключение с едно дете. Основният акцент в работата е разкриване и развитие на индивидуалните особености на децата.
- "Детска къща" - дом за малки групи на семеен принцип. Краткосрочно отглеждане на деца в условия, близки до семейните до намиране на постоянно решение за детето.
Изброените услуги показват добри резултати и ефективност, но са крайно недостатъчни за мащабите на Пловдив и за решаване на проблемите на децата и семействата в нашата община.
След внимателен анализ на ситуацията в община Пловдив, в момента се очертават следните приоритети за развиване на социални услуги за деца:
- Превантивна работа
- предотвратяване изоставянето на бебета и деца с увреждания;
- предотвратяване разпадането на семейства поради нерешени социални проблеми и попадането на децата в институции;
- превантивна работа за деца с отклоняващо се поведение и деца, жертви на насилие.
- Превантивната работа обхваща няколко обширни целеви групи и чрез нея ще се намали притокът на деца към институциите. В Пловдив има адаптирани добри световни практики и модели за услугата превенция и работата на полицията с училищата, както и развита мрежа на сътрудничество с източници на информация – родилни отделения, детски градини, училища и др.
Деца с увреждания
Целевата група е голяма и за нея не се предлагат почти никакви услуги, освен медицински грижи и финансова помощ. Развиването на услуги за деца с увреждания ще подобри тяхната социална интеграция, ще даде възможност на родителите да работят и ще се решат финансовите проблеми на семействата. Поради доброто познаване на проблематиката самите родители биха могли да работят в изградените центрове.
Деинституционализация
В община Пловдив броят на деца в институции е много голям: над 600, като част от тях са без законово основание. Установен е модел и е поставено началото на развитието на съвременните услуги за деца - реинтеграция и приемничество;
Подобряване качеството на живот на деца в институции
Има целева подгрупа – над 100 деца, за които не съществува друга алтернатива освен да бъдат отглеждани в институция до навършване на пълнолетие. Това са деца над 12 години, по-голямата част от които са от ромски произход и шансовете им да бъдат осиновени или настанени в приемни семейства са минимални.
Деца на улицата
Тъй като целевата група в Пловдив в голямата си част има връзка със семействата си и прекарват само деня на улицата, е необходимо да се развият дневни грижи за тях, включващи здравни, образователни, професионални дейности.




ДЕЙНОСТИ
1. Изграждане на капацитета:
- Утвърждаване на Отдела за закрила на детето към Общинската служба за социално подпомагане;
- Внедряване на информационна система за управление, включваща движението на деца към и от институциите, за управление на отделните случаи, по-добро проследяване на децата и техните нужди, както и информация за финансово управление.
- Изграждане на Център за обществена подкрепа, в който да се предлагат услуги за следните целеви групи: бременни и самотни майки, семейства в неравностойно положение, деца, подготвяни за реинтеграция и приемничество, младежи с противообществени прояви. Предлаганите дейности ще включват: семейна консултация и подкрепа; обучение на родители; услуги по деинституционализация; услуги по приемно отглеждане; обучение и развитие на персонала на местните социални заведения и НПО; консултиране на малолетни и непълнолетни с противообществени прояви; насърчаване развитието на малцинствените общности. - Разкриване на Дневен център за диагностика, рехабилитация и заместващи грижи за деца с психоневрологични заболявания и детска церебрална парализа. Целта на центъра е социализация и адаптация на децата в обществото и подпомагане на техните родители за социална и трудова реализация, което от своя страна ще допринесе за повишаване на доходите им и подобряване на микроклимата в семейството.
- Изграждане на звено “Майка и бебе” за временно настаняване на млади самотни майки с малки деца и насърчаване на родителската привързаност. Подпомагане на младите майки чрез юридически съвети, консултации и обучения в родителски умения в сигурна среда.
- Изграждане на Дневен център за деца на улицата, в който ще се предоставят следните услуги: подслон, храна, дрехи, медицинска помощ, емоционална подкрепа, юридически съвети и помощ, програми за общо и професионално образование, семейна консултация с родители.
Подобряване на битовите условия в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и стаите за 24 часово задържане в районните полицейски управления, чрез създаването на уют и сигурност за децата. Осигуряване на текущ ремонт, обновяване и обзавеждане на съществуващите детски педагогически стаи.
- Преструктуриране на институциите за деца, с цел осигуряване грижа на семеен принцип. Освен това след създаването на алтернативните услуги се очаква намаляване на броя на децата в институции. Това ще позволи намаляване броя и капацитета на институциите. В рамките на периода на стратегията ще бъде избрана 1 институция на територията на общината, която ще бъде преструктурирана.

2. Развитието на политиката:
- Изграждане на партньорски отношения с НПО и други изпълнители на услуги, ползвайки предишния опит на НПО и чрез възлагане на услуги.
- Разширяване на програмата за работа с деца в предучилищна възраст в детските градини и подготвителните класове в кварталите компактно населени с малцинства в Пловдив, чрез повишаване познанията на децата по български език и повишаване на училищната им готовност чрез подкрепа от помощник учители и помощник възпитатели от общносттите;
- Създаване на специализирани програми и разширяване на действащите за развитие на етническите общности;
- Разработване на програми за социализация и професионална интеграция на децата в институции.
3. Осведомяване и работа с обществеността :
- Осведомяване на семействата за съществуващите услуги - алтернативи на настаняването в институции.
- Приложение на програма за промяна на обществените нагласи по отношение на децата, настанени в домовете, включително осиновяване и приемно отглеждане.
- Осигуряване на информация за персонала на заведенията, определени за закриване, относно бъдещи възможности за реализацията в социалната сфера.

4. Обучение:
- Осигуряване на обучение за социални работници;
- Осигуряване на обучение за персонала в институциите;
- Осигуряване на обучение са служителите от ДПС.
Извън социалната политика за младежите и децата в неравностойно положение трябва да се разгледат и Младежки проблеми, с които следва да се ангажира местната власт.
Необходимо е създаване на структурно звено “Младежка политика” в общинската администрация, което да обезпечава формирането и осъществяването на местна политика за младежта, както и конкретно обособена постоянна комисия към Общински съвет по “Младежка политика”;
Да осъществява постоянна връзка с младежките структури в общината;
Да координира осъществяването на младежки проекти и други форми на взаимодействие по младежки проблеми с неправителствени и младежки организации, стопански структури и с държавата.
За да насърчат участието на младите хора в живота на общината, за да изпълнят своя дълг към местната общност, общините трябва да осъществяват следните видове политика:
1. Участие на младите хора в обществения живот
- Развитие на различни форми на младежко участие в живота на общината; утвърждаване на практика на консултации с младежките структури при формиране на политика за решаване на младежки проблеми от местен характер;
- Подпомагане дейността на общественозначимите младежки организации чрез предоставяне на материална база и финансиране на младежки проекти;
Възприемане на механизъм на постоянно участие на младежките организации в осъществяните от общината дейности по младежки въпроси;
2. Развитие на извънучебна образователна дейност – съхраняве и разширявате на базите за детско творчество и ученическо техническо и научно творчество;
- утвърждаване на практика за осъществяне на широк спектър извънучебни образователни дейности в училищата – ученически театрални трупи; ученически кръжоци; практически упражнения в извънучебна среда;
- стимулиране на връзките между училища, стопански и обществени структури с оглед разширяване на практическите елементи в образователния процес – чрез стажове, практики, проекти и др.
3. Политика за насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора - внедряване на общински програми за трудова заетост на икономическо и социално ниво;
– Близко сътудничество с училищата и професионалните образователни институции;
– Изграждане на местни центрове за оказване на специална помощ на млади хора, които срещат сериозни проблеми при намирането на работа поради липса на необходима квалификация или поради затруднения от социално или семейно естество;
– Развитие на проекти, които имат за цел насърчаване на доброволния труд като алтернативно средство за социална интеграция на безработни младежи;
4. Жилищна политика – създаване на местни информационни центрове за жилищно настаняване на младите хора;
- изграждане на местни гаранционни фондове в подкрепа на младите хора, които искат да се сдобият със собствено жилище;
- Активно участие на общината на строителния пазар с оглед изграждането на жилища на преференциални цени;
- Осигуряване на социални жилища за младежи, напускащи институциите за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителски грижи;
5. Политика за превенция на асоциални прояви, накромания и насилие сред малдите - създаване на звена за наблюдение и анализ на социалното поведение на младите хора в различните райони на града, в сътрудничество с училищата, органите на реда и младежките структури;
- Развитие на проекти за социална интеграция на младите хора от рискови групи и млади хора, извършили асоциални прояви;
- Развитие на специални програми за превенция на наркоманията в тясно сътрудничество с училищата и специализирани неправителствени организации;
- Създаване на специални звена за консултации и помощ на млади хора със социални и здравни проблеми;
- Развитие на програми за обучение на социални работници.
6. Изграждане на младежки информационни центрове – събиране и разпространяване на информация относно младежка безработица и свободни работни места; образователна ориентация; младежки организации и младежки дейности
- Информация и консултаци за възможности, условия, изготвяне и реализация на младежки проекти и младежки обмени;
- Активно участие в информационния обмен на национално, местно и международно ниво;
- Изграждане и поддържане на интернет зали.
7. Политика в областта на културата – Местните власти да се стремят да осигурят на младите хора база и условия, в които те да могат да изразят своя творчески талант и интереси;
- Общината следва да подпомага организирането на младежки културни прояви;
- Да се развие практика на ежегодни младежки фестивали в различни сфери на културата- музика, театър, приложни изкуства, изобразително изкуство,
- Да се развият целенасочени програми за ангажиране на младите хора със запазването и популяризирането на местното културно наследство;
- Връщането на младите хора и самодейци в читалищата, като институции насочени за работа с талантливи деца в различни области;
8. Екологична политика – местните власти да подкрепят проекти, целящи запазване и развитие на околната среда;
- Общината следва да реализира в сътрудничество с младежки структури, училища и фрими периодични кампании за повишаване екологичната култура, ангажиране на младите с екологични дейности и поддържане на чистотата в града.
9. Политика за свободното време – необходимо е общината да развие широк спектър от дейности за свободното време на младите хора – да продуцира младежки културни, спортни, екологични и други обществено значими младежки дейности.
10. Развитие на спорта. Спортът е най-голямото обществено движение в Европа. Това е изключително явление, универсално средство за възпитание и здравословен начин на живот. Спортът е мощен интегриращ фактор, който приучава към толерантност и приемане на различията между хората от ранна детска възраст. Физическото възпитание, спортът за всички и социалният туризъм включват всички видове занимания с физически упражнения, спорт и туризъм, като свободна и спонтанна дейност за укрепване на здравето и утвърждаване на здравословен начин на живот. Тези занимания са достъпни за всички и се осъществяват чрез доброволно сдружаване по възможности и интереси на местно, регионално или национално равнище (секции, клубове, съюзи, асоциации и др.). За практикуването им се изисква елементарна, но функционално годна материална база, чието изграждане и подържане е задължение на общините, но наличната в момента не се поддържа Подсистемата на физическото възпитание и спорта в училищата е с водеща роля в съвременните системи за физическо възпитание и спорт. Това се определя от широкия обхват на занимаващите се, най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на спорта и комплексните условия за пълноценен учебно-възпитателен и тренировъчен процес, които съвременното училище и общините са длъжни да предложат на учениците, но и в извънкласни форми през свободното време. Детско-юношеският спорт включва специализирани дейности и структури (школи, интернати, училища) за първичен подбор и начална подготовка на най-талантливите деца в ученическия спорт, но всички имат възможността да участват или бъдат подбрани за такъв вид подготовка. Физическото възпитание и спортът за лицата в неравностойно положение в обществото е подсистема с нарастващи социални функции. Тя има за цел да осигурява рехабилитация, активен отдих, осмисляне на свободното време и пълноценна реализация на тези лица в обществения живот. През последните 17 години в резултат на политически, икономически и социални фактори системата за физическо възпитание, спорт за всички и социален туризъм в страната изпадна в криза, която се изразява в: ограничаване обхвата на децата, младежите, възрастните и хората в неравностойно положение в практикуване на физически упражнения, спорт и туризъм; стеснена е дейността на спортните клубове; ликвидирани са кварталните спортни клубове; не е добра координацията между държавните органи, местните власти и спортните организации. Масовото практикуване на физически упражнения и спорт е заменено с епизодични прояви като щафетни обиколки, спортни празници, бягане за здраве, дни на активното ходене и др. Ежегодно намалява броят на участниците в Ученическите спортни игри. Студентският спортен календар е беден на прояви - с изключение на този в ПУ “Паисий Хилендарски”, където има специалност “Физическо възпитание”, повечето висши училища не провеждат вътрешни първенства. Състоянието на системата за физическо възпитание, спорт за всички и социален туризъм е в пряка зависимост от състоянието на спортните обекти и съоръжения. Общината продължава «да държи» спортната база, голяма част от която е дадена на спортни дружества, друга подлежи на концесия, но като цяло липсва местна политика в областта на спорта и това пречи за привличането на допълнителни инвестиции. Налице са опити за скрита приватизация и промяна на предназначението на спортни обекти, например в район Тракия и район Южен. Пренебрежим е броят на новоизградените спортни обекти, а в съществуващата база не се инвестира, което налага необходимостта от разработване на проекти за възстановяване и поддръжка на наличната. Посочените фактори в съчетание с тежките социално-икономически условия на живот доведоха до обезпокоително влошаване на здравето и физическата дееспособност на населението. Днес българската нация е сред най-болните в Европа, а престъпността, алкохолизмът и наркоманиите лавинообразно нарастват. Положителни тенденции, които трябва да бъдат отчетени в системата на физическото възпитание и спорта в града са: нарастване ролята на частния бизнес, който увеличава инвестициите в спорта, включително в изграждане и модернизация на спортни обекти и съоръжения; наложената самостоятелност в политиката на развитие на спортните клубове с възможности за пряко финансиране от бизнеса; утвърждаващото се разбиране в обществото ни за огромната роля на физическото възпитание и спорта, като средство не само за здравословен начин на живот, но и за превенция на зависимости сред подрастващите. Ценността на спорта се осъзнава от все повече хора, които са готови да заплащат за получаваните от тях и техните деца спортни услуги, но не са много тези, които имат финансовата възможност да го правят. Трябва да се търси достъпна форма, каквито са спортните площадки и съоръжения в междублоковите и кварталните пространства. Физическото възпитание, спортът и социалният туризъм в съвременните условия са пряко свързани с наличието на развито гражданско общество. Това означава, че усилията на държавата и общината не са достатъчни, необходима е активна позиция и по-голяма инициативност от страна на отделните граждани, на спортните организации, които са задължени да разработят своя политика за физическото възпитание и спорта и да създадат условия за тяхното развитие.
– Общинската спортна база трябва да бъде запазена и подобрена:
- Спортните съоръжения следва да се развиват в сътрудничество със спортните структури и стопанския сектор;
- Трябва да се положат и усилия за възстановяване на спортните площадки в жилищните квартали, за запазване и развитие на спортна база в училищата;
- Общината може да има активна роля в организирането на широк спектър от младежки спортни прояви, които да утвърждават спорта като постоянно занимание на младите хора.
11. Здравна политика
– Местната власт следва да реализира и дейности, насочени към здравна превенция и здравна профилактика на децата и младите хора;
- Необходимо е да бъдат съхранени и развитие медицинските пунктове в училищата;
- Необходими са нарочни програми за сексуално възпитание и превенция на полови заболявания и СПИН.
12. Стимулиране на младежкото предприемачество
– създаване на бизнес инкубатор;
- Осъществяване под егидата на общината на конкурси за младежки бизнес проекти;
- Създаване на центрове за нови технологии;

Гражданското общество като основен партньор на местните власти:
1. Утвърждаване на механизмите на пряка демокрация при формирането и реализирането на местните управленски политики. Зачитане на резултатите от местните референдуми.
2. Прехвърляне на правомощия към гражданския сектор за реализирането на местни политики в областта на социалните дейности.
3. Културната политика в общините и регионите трябва да се формира на базата на равноправен диалог между местните власти и НПО, които да изразяват обществената необходимост от провеждането на определени практики за развитието на културната политика.
4. Все по- голям пакет от социални услуги трябва да се предлагат за реализация на НПО и да се подпомагат с необходимия за обезпечаването на дейността им ресурс на базата на предложени от тях социални проекти
В общинския бюджет следва да има определени средства за реализирането на младежка политика на местно ниво. Такъв бе и проектът “Пловдив за младите”, които остана с нерегламентирана структура и правилник и с неизразходван бюджет за предходната година от 75 000 лева. Общината следва да финансира един базисен кръг от младежки дейности, както и да осигурява финансова основа за различни проекти и дейности, подпомагани от други източници.
Местната власт е длъжник на младите хора. И днес тя разполага с нормативната възможност да осъществява редица дейности за преодоляване на различни младежки проблеми, но в повечето случаи не се възползва от тях. Липсата на финансови средства за местна политика за младежта не е достатъчно оправдание, защото в немалко отношения общината просто следва да бъде посредник, инициатор или гарант на дейности, финансирани от външни източници или да търси ангажирането на частния сектор. Но и това почти никъде не се прави. Ако общината не осъзнае ролята си на активен фактор в преодоляването на трудносите пред младите и граждани, процесите на отчуждаване от обществения живот, на маргинализация и емиграция несъмнено ще продължат.
Затова местната власт следва да формира и реализира адекватна младежка политика. При това тя трябва да търси ангажирането на самите младите хора в общинските дела. Да им позволява да участват пълноценно в живота на местната общност, а не да съществуват в неговата периферия. Младите трябва да живеят заедно на своята улица, квартал, и да имат активна роля в социалните промени. Това, разбира се, зависи от самите тях, но това е и дълг на местната власт.
Приобщаването на младите живота на местните общности е пътят към една по-активна гражданска позиция, към една по-сериозна отговорност към обществото, към превръщането на България в истинска европейска демокрация.

Добромир Трифонов