Трудно е да се анализира практиката на Община Пловдив по младежки проблеми, защото липсва политика на общинската управа в това отношение. За последните 17 години в Общината не бяха изградени и формулирани механизми за участие на младите хора в местното самоуправление, не бяха намерени и подходящи форми за взаимодействие и сьздаване на партньорство между Общината и местните неправителствени организации, занимаващи се с младежка проблематика, не беше съхранена и развита младежката база, не се реализираха значими младежки проекти от страна на местната власт. Това доведе до редица трудности, свързани с образованието на младите хора, неосигуряване на трудова заетост, липса на минимални условия за работа и неефективност на младежките структури. И в крайна сметка доведе до безразличие, скептецизъм и обща апатия на младите хора към местната политика. Дори постоянната комисия към Общинския съвет в Пловдив не е свързана единствено и само с младежката политика, а и с евроинтеграцията.
Единственият опит за що-годе адекватна младежка политика бе по предложение на ППГОС “Коалиция за Пловдив”, но решението на ОбС за програма “Пловдив за младите” бе отново бюрократизиран максимално от администрацията на Общината и в крайна сметка засега програмата не работи. Конкретните примери и на тяхна база изводи в подкрепа на тези твърдения са много:
- В своята досегашна дейност общинската управа на град Пловдив не предприе сериозни действия за изграждане на отношения на партньорство и взаимодействие с младежките организации и младежкия неправителствен сектор. Липсва като форма на общо консултиране и съгласуване на общински дейности по проблемите на младите хора с младежките структури, не е налице и взаимодействие по едни или други конкретни въпроси.
- Община Пловдив не провежда политика за младежка информация. В момент, когато в страните от ЕС се разгръща широка система за осведоменост за правата на младите хора, за участието им в обществения живот, за възможностите за младежки проекти, осъществяването на младежки обмени, осигуряване на професионална реализация и когато фондовете на ЕС отпускат финансови средства за изграждане на центрове за младежка информация, в Пловдив липса каквато и да е активност в тази посока. Мнозинството млади хора не познават младежките програми на ЕС, а общинската управа на Пловдив не стимулира ефективно работата по проекти по европейски програми.
- Общината не стимулира и развитието на младежкото предприемачество. Все още на територията на Пловдив не съществува “бизнесинкубатор”. Обособеният по предложение на ППГОС на “Коалиция за Пловдив” Общински гаранционен фонд за стартиране на малък или среден бизнес е слабо популярен. Не са инициирани каквито и да е мерки за развитие на сектора на “високите технологии”.
- В общинската администрация няма квалифицирано звено, което да генерира и реализира дейности по младежките проблеми от местен характер;
- Общинската управа не подпомага развитието на висшите училища в града. Липсва достатъчна студентска база, наличните общежития са в изключително тежко състояние. Легловата база не отговаря на стремежа за развитие на Пловдив като образователен център с национално и наднационално значение.
- Общинската спортна база също запада, тъй като в продължение на 17 години се отделят само средства за заплати на “Пловдивспорт” и за козметични ремонти на базата. Спортните съоръжения не са в добро състояние, спортните площадки в повечето жилищни квартали са спомен от миналото.
Работа с деца в неравностойно положение – основна цел трябва да бъде: Създаването на устойчиви механизми за повишаване качеството на живот на децата в семейна среда, независимо от техния етнически или социален произход и осигуряване защитата на техните права.
В тази посока Общината трябва да се ангажира:
- Да се развие капацитета за работа, управление и предоставяне на социални услуги за деца в община Пловдив;
- Да се развият и приложат добри практики, свързани с превенцията на детската престъпност, наркоманиите, отпадането от училище;
-Да се развият и приложат добри практики, свързани с деинституционализацията, предоставянето на алтернативни приемни грижи и реинтегрирането на децата в собствените им семейства;
- Да се подобрява качеството на живот и грижи за децата, за които няма друга алтернатива освен да останат в специализирани институции до навършване на пълнолетие;
- Да се създадат програми за социална интеграция на младите хора, напускащи системата на грижи и подготовката им за самостоятелен живот;
- Да се развият услуги в общността за деца с увреждания;
- Да се разширят услугите за децата на улицата и намаляване социалната им изолация;
- Да се предоставят съвременни услуги, помощ и подкрепа за деца с отклоняващо се поведение, както и за малтретирани деца.
В момента се очертават следните рискови групи, нуждаещи се от социални услуги:
1. Деца, живеещи в семейства в неравностойно социално положение
Деца от социално слаби семейства:
- деца на самотни родители;
- деца от многодетни семейства;
- деца на родители с увреждания;
Заплаха за семейството представляват бедността, високата безработица и това, че определени групи хора се намират в неравностойно положение на пазара на труда; острият жилищен проблем; несъвършенствата в здравното и образователно осигуряване; липсата на емоционална и морална подкрепа. Тези фактори водят до стрес, депресия, социална изолация, домашно насилие, отпадане от училище и на свой ред са причина за разпадането на голям брой семейства и изоставянето на децата.
Наличието на компактно ромско население в община Пловдив, както и на други етнически групи, които са значително по-бедни и маргинализирани, води до пропорционално по-високия брой на деца от малцинствен произход в социалните домове. Седем са училищата с ученици предимно от ромски произход, които официално са записани, но впоследствие не посещават учебни занятия.
За децата на родители с увреждания съществуват сериозни проблеми като бедност, изолация и постъпване в институция, за да се посрещнат техните образователни нужди. Едва сега става възможно да се видят в пълнота и да се намерят начини за създаването на нови и алтернативни услуги, които да посрещат нуждите на общността и да са резултат от задълбочени проучвания и консултации с всички заинтересовани страни.
Съществуващите досега социални услуги и форми на социално подпомагане, предоставяни от държавата, са крайно ограничени и не посрещат адекватно действителните нужди на обществото.
Европейски детски тръст демонстрира качествени, ефективни и устойчиви алтернативни услуги за деца. Социално-правен кабинет;
За децата от малцинствен произход се предлага услугата превенция в отпадане от училище чрез подготовка и включване на представители от общността във възпитателния и обучителния процес - помощник-възпитатели и помощник-учители;
Съществува добра практика при консултация по семейно планиране и контрацепция;
Всички горепосочени услуги са добри, но са недостатъчни за посрещане на действителните нужди. Необходимо е насочване и ангажиране на общественото внимание към проблемите на децата и семействата в неравностойно положение и включване на общността при предоставянето на услуги за деца.
2. Деца с увреждания
В момента в Пловдив се извършва преосвидетелстване на децата с увреждания, които се отглеждат в семейства. Няма систематизирана информация за тази целева група. Децата с увреждания имат трайни и необратими, значително ограничени функционални възможности вследствие на заболяване или увреждане, което нарушава нормалното им развитие. Към тази група спадат деца с физически недъзи, психически разстройства, неврологични заболявания.
Основни проблеми за тази целева група и техните семейства са липсата на емоционална подкрепа и превантивна работа. Липсата на услуги за семействата води до напускане на работа от родителите, бедност, изолация и разпадане на семейството.
Недостатъчни са рехабилитацията, както и достъпът до образование. Няма развита заместваща грижа за облекчаване на родителите, дневен център и други специализирани услуги в общността.
Наличните ресурси са:
- Две специализирани детски градини – за деца със сетивни увреждания, с умствена изостаналост, говорни увреждания, слепи деца и церебрално увредени деца;
- Сектор за ранна диагностика, лечение и рехабилитация на рискови новородени и недоносени деца;
- Отделение за церебрално увредени деца до 3-годишна възраст;
- Училище за глухи деца с пансион;
- Помощно училище.
3. Деца с отклоняващо се поведение
Те са извършители на криминални престъпления и противообществени прояви. Част от престъпленията, най-често кражби, се извършват групово. Увеличават се случаите на скитничество, проституция, алкохолизъм, наркомании, бягство от училище и от дома. Увеличава се броят на тежките престъпления, извършени от деца. Основни фактори за извършване на противообществени прояви от деца са :
- понижен родителски, институционален и обществен контрол;
- деформация в ценностната система;
- психо-травмиращи семейни взаимоотношения;
- микро-социална и педагогическа занемареност.
Създадени са една общинска и шест районни МКБППМН, ДПС /?/ в шестте района на града, има и училищни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, на които се разчита за първоначално установяване на девиантно поведение и първоначална профилактика. Към всеки район има по няколко обществени възпитатели. Необходимо е да се обхванат всички деца. Друга налична услуга е подготовката на преподаватели в сферата на гражданското образование на учениците - права и отговорности, превенция на СПИН, алкохол и наркотици, тютюнопушене и подготовка за сексуален живот.
Липсват услуги за консултиране и подкрепа на деца с проблемно поведение и противообществени прояви и предотвратяване на тяхното самозатваряне. Необходимо е да се разшири работата с медиите с цел превенция.
4. Деца, жертви на насилие
Най-често тези престъпления са извършени в училище и на улицата. Не може да се определи конкретна цифра за броя на престъпленията, тъй-като голям брой от потърпевшите не са подали жалба. Най-често остават скрити случаите, когато извършителят е близък или член на семейството.
Предимно роми са използвани за просия. Съществува и явлението детска проституция. По данни на полицията преобладават ромските момичета на възраст между 14-18 години, които са принуждавани от сутеньори да проституират. Има и трафик на момичета.
Основните проблеми на тези деца са, че те не са информирани за своите права, за това кой може да им помогне да кажат "не" на насилието. Липсва механизъм на подкрепа, няма алтернатива на настаняването като мярка на закрила, освен институционалното. Липсват навици за сигурно поведение.
Налични услуги:
- Превенция на престъпността;
- Възпитаване на умения за справяне с живота и разясняване ролята на полицейските служители;
- Психологическа подкрепа за деца в трудни ситуации;
- Център за социално-психологическо консултиране на жени и деца, преживели емоционално, физическо или сексуално насилие в семейството и извън него;
ДПС издирва и картотекира деца жертва на насилие и осигурява помощ и полицейска закрила, насочва ги към кабинет за социална профилактика;
Липсва добро междуинституционално сътрудничество, няма помещения за всички ДПС, не съществуват и изискваните от закона специализирани стаи за полицейска закрила във всяко РПУ. Необходимо е разработването на програми за преодоляване на насилието в училище.
5. Деца на улицата
В момента в Пловдив няма точна статистика за броя на безпризорните деца, но много деца живеят или са принудени да работят на улицата. Наблюдава се тенденция към увеличаването им. Има приток на деца от различни краища на страната. Много са причините, поради които децата са принудени или сами избират да работят или живеят на улицата. Безнадзорността е признак на изключителни социални и икономически сътресения. Когато за семейството е трудно да се прехранва, децата са принудени да работят и да напускат дома си. Така се увеличи броят на децата, които отпадат от училище и са изложени на вредните, а много често и опасни влияния на улицата – престъпност, наркомании, проституция, улична просия. Мнозинството от тях са от ромски произход. Нараства броят на децата, които напускат домовете си поради мизерия и малтретиране.
Повечето деца, които прекарват деня си на улицата, имат връзка със семействата си и нощуват там. Броят на децата, които живеят на улицата, е значителен. Те не са постоянни и най-често идват от други населени места, както и напускащи институциите за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителски грижи.
Проблем са липсата на индивидуален подход и специфични програми за общообразователно и професионално обучение, неадекватно законодателство и възможност за посрещане спешните нужди на тези деца
Необходимо е да се разшири дейността на реинтеграция на тези деца като се включи социална работа със семействата, тези които имат такива с цел решаване на проблемите и връщане на децата и намиране на социални жилища за тези, които нямат семейна среда. Необходимо е да се създаде дневен център за деца и родители от тази рискова група. Има нужда от насочване на общественото внимание към проблемите на безпризорните деца и младежи.
6. Деца без родители
Няма точни данни за деца сираци и полусираци. Поради силната семейна традиция в българското общество в по-голяма част от случаите разширеното семейство поема грижата за тези деца. Основен проблем са ниските доходи, поради което нуждите на децата не могат да бъдат задоволени адекватно.
Една част от тази група са настанени в специализирана институция, поради липсата на по-добра алтернатива.
Годишно има около 100 осиновявания, от които около 20 % международни. 90% от осиновените деца са на възраст 0-3 години.
7. Деца в институции
Социални заведения, детски и учебни заведения със социална насоченост на територията на гр. Пловдив са:
- ДОВДЛРГ “Олга Скобелева” с капацитет 120 деца, разполага с 4 центъра, в момента са настанени 116 деца;
- ДОВДЛРГ “Княгиня Мария Луиза” с капацитет 100 деца, в момента са настанени 86 деца;
- ДОВДЛРГ “Рада Киркович” с капацитет 96 деца, в момента са настанени 87 деца;
- Дом за медико-социални грижи за деца – от 0 до 3 години – с капацитет 140 деца;
- Детска градина за деца с увреден слух “Фердинанд Урбих” с капацитет 44 деца от 3 до 7 години;
- ССУ за деца с увреден слух “Проф. д-р Стоян Белинов” с капацитет 300 деца;
- Специализирана детска градина “Елица” – за деца с психоневрологични и общи заболявния с капацитет от 55 деца;
Системата за грижи на деца в община Пловдив се осъществява изключително в заведения от интернатен тип. Броят на децата в тези заведения е изключително висок, децата са в заведения, подчинени на различни министерства с трудна координация помежду им. Съществуващата система за грижи за деца е остаряла, скъпоструваща и ниско ефективна. От 2007 година институциите за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, преминават към общините.
Децата в институции се отглеждат групово и няма планове за тяхното бъдеще. Голяма част от тях прекъсват контакта с родителите си и никой не ги насърчава в поддържането на тези връзки. Преобладава медицинският и педагогически персонал. Друг голям недостатък на институционалната грижа е липсата на социален работник, който да оценява нуждите на децата и ситуацията в семейството. Само след задълбочена оценка и отхвърляне на всички възможности за отглеждане в семейството, детето може да бъде настанявано в институция. В град Пловдив има свръхпредлагане на институционална грижа за деца.
Полезни практики в тази област, които трябва да бъдат използвани, са:
- Услуги по алтернативно отглеждане и деинституционализация на деца:
- Приемничество;
- реинтеграция;
- превенция на изоставянето.
- Изграждане и функциониране на младежкото селище “Младост” за младежи и девойки, напускащи системата на грижи, като трябва да бъде разгърнат неговият капацитет;
- Екип от социални работници и служители на местната власт, работещи по прилагането на алтернативни услуги за деца и семейства;
- Програми "Весели недели" и "Внучето на баба" – полезни общински програми от миналото;
“Весели недели” – Кандидатите/ мед. сестри, педагози, детегледачки/ отработват индивидуално по 72 часа с едно дете месечно в собствения си дом в извънработно време по основния трудов договор.
“Внучето на баба” – Подборът на участниците да е направен след проведен психотест от психолози и последващо интервю с кандидатките, които са в пенсионна възраст. Всяка от определените “баби” да заработва по 80 часа месечно – по 4 часа дневно в работните дни, като работи с 2 деца, по изключение с едно дете. Основният акцент в работата е разкриване и развитие на индивидуалните особености на децата.
- "Детска къща" - дом за малки групи на семеен принцип. Краткосрочно отглеждане на деца в условия, близки до семейните до намиране на постоянно решение за детето.
Изброените услуги показват добри резултати и ефективност, но са крайно недостатъчни за мащабите на Пловдив и за решаване на проблемите на децата и семействата в нашата община.
След внимателен анализ на ситуацията в община Пловдив, в момента се очертават следните приоритети за развиване на социални услуги за деца:
- Превантивна работа
- предотвратяване изоставянето на бебета и деца с увреждания;
- предотвратяване разпадането на семейства поради нерешени социални проблеми и попадането на децата в институции;
- превантивна работа за деца с отклоняващо се поведение и деца, жертви на насилие.
- Превантивната работа обхваща няколко обширни целеви групи и чрез нея ще се намали притокът на деца към институциите. В Пловдив има адаптирани добри световни практики и модели за услугата превенция и работата на полицията с училищата, както и развита мрежа на сътрудничество с източници на информация – родилни отделения, детски градини, училища и др.
Деца с увреждания
Целевата група е голяма и за нея не се предлагат почти никакви услуги, освен медицински грижи и финансова помощ. Развиването на услуги за деца с увреждания ще подобри тяхната социална интеграция, ще даде възможност на родителите да работят и ще се решат финансовите проблеми на семействата. Поради доброто познаване на проблематиката самите родители биха могли да работят в изградените центрове.
Деинституционализация
В община Пловдив броят на деца в институции е много голям: над 600, като част от тях са без законово основание. Установен е модел и е поставено началото на развитието на съвременните услуги за деца - реинтеграция и приемничество;
Подобряване качеството на живот на деца в институции
Има целева подгрупа – над 100 деца, за които не съществува друга алтернатива освен да бъдат отглеждани в институция до навършване на пълнолетие. Това са деца над 12 години, по-голямата част от които са от ромски произход и шансовете им да бъдат осиновени или настанени в приемни семейства са минимални.
Деца на улицата
Тъй като целевата група в Пловдив в голямата си част има връзка със семействата си и прекарват само деня на улицата, е необходимо да се развият дневни грижи за тях, включващи здравни, образователни, професионални дейности.
ДЕЙНОСТИ
1. Изграждане на капацитета:
- Утвърждаване на Отдела за закрила на детето към Общинската служба за социално подпомагане;
- Внедряване на информационна система за управление, включваща движението на деца към и от институциите, за управление на отделните случаи, по-добро проследяване на децата и техните нужди, както и информация за финансово управление.
- Изграждане на Център за обществена подкрепа, в който да се предлагат услуги за следните целеви групи: бременни и самотни майки, семейства в неравностойно положение, деца, подготвяни за реинтеграция и приемничество, младежи с противообществени прояви. Предлаганите дейности ще включват: семейна консултация и подкрепа; обучение на родители; услуги по деинституционализация; услуги по приемно отглеждане; обучение и развитие на персонала на местните социални заведения и НПО; консултиране на малолетни и непълнолетни с противообществени прояви; насърчаване развитието на малцинствените общности. - Разкриване на Дневен център за диагностика, рехабилитация и заместващи грижи за деца с психоневрологични заболявания и детска церебрална парализа. Целта на центъра е социализация и адаптация на децата в обществото и подпомагане на техните родители за социална и трудова реализация, което от своя страна ще допринесе за повишаване на доходите им и подобряване на микроклимата в семейството.
- Изграждане на звено “Майка и бебе” за временно настаняване на млади самотни майки с малки деца и насърчаване на родителската привързаност. Подпомагане на младите майки чрез юридически съвети, консултации и обучения в родителски умения в сигурна среда.
- Изграждане на Дневен център за деца на улицата, в който ще се предоставят следните услуги: подслон, храна, дрехи, медицинска помощ, емоционална подкрепа, юридически съвети и помощ, програми за общо и професионално образование, семейна консултация с родители.
Подобряване на битовите условия в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и стаите за 24 часово задържане в районните полицейски управления, чрез създаването на уют и сигурност за децата. Осигуряване на текущ ремонт, обновяване и обзавеждане на съществуващите детски педагогически стаи.
- Преструктуриране на институциите за деца, с цел осигуряване грижа на семеен принцип. Освен това след създаването на алтернативните услуги се очаква намаляване на броя на децата в институции. Това ще позволи намаляване броя и капацитета на институциите. В рамките на периода на стратегията ще бъде избрана 1 институция на територията на общината, която ще бъде преструктурирана.
2. Развитието на политиката:
- Изграждане на партньорски отношения с НПО и други изпълнители на услуги, ползвайки предишния опит на НПО и чрез възлагане на услуги.
- Разширяване на програмата за работа с деца в предучилищна възраст в детските градини и подготвителните класове в кварталите компактно населени с малцинства в Пловдив, чрез повишаване познанията на децата по български език и повишаване на училищната им готовност чрез подкрепа от помощник учители и помощник възпитатели от общносттите;
- Създаване на специализирани програми и разширяване на действащите за развитие на етническите общности;
- Разработване на програми за социализация и професионална интеграция на децата в институции.
3. Осведомяване и работа с обществеността :
- Осведомяване на семействата за съществуващите услуги - алтернативи на настаняването в институции.
- Приложение на програма за промяна на обществените нагласи по отношение на децата, настанени в домовете, включително осиновяване и приемно отглеждане.
- Осигуряване на информация за персонала на заведенията, определени за закриване, относно бъдещи възможности за реализацията в социалната сфера.
4. Обучение:
- Осигуряване на обучение за социални работници;
- Осигуряване на обучение за персонала в институциите;
- Осигуряване на обучение са служителите от ДПС.
Извън социалната политика за младежите и децата в неравностойно положение трябва да се разгледат и Младежки проблеми, с които следва да се ангажира местната власт.
Необходимо е създаване на структурно звено “Младежка политика” в общинската администрация, което да обезпечава формирането и осъществяването на местна политика за младежта, както и конкретно обособена постоянна комисия към Общински съвет по “Младежка политика”;
Да осъществява постоянна връзка с младежките структури в общината;
Да координира осъществяването на младежки проекти и други форми на взаимодействие по младежки проблеми с неправителствени и младежки организации, стопански структури и с държавата.
За да насърчат участието на младите хора в живота на общината, за да изпълнят своя дълг към местната общност, общините трябва да осъществяват следните видове политика:
1. Участие на младите хора в обществения живот
- Развитие на различни форми на младежко участие в живота на общината; утвърждаване на практика на консултации с младежките структури при формиране на политика за решаване на младежки проблеми от местен характер;
- Подпомагане дейността на общественозначимите младежки организации чрез предоставяне на материална база и финансиране на младежки проекти;
Възприемане на механизъм на постоянно участие на младежките организации в осъществяните от общината дейности по младежки въпроси;
2. Развитие на извънучебна образователна дейност – съхраняве и разширявате на базите за детско творчество и ученическо техническо и научно творчество;
- утвърждаване на практика за осъществяне на широк спектър извънучебни образователни дейности в училищата – ученически театрални трупи; ученически кръжоци; практически упражнения в извънучебна среда;
- стимулиране на връзките между училища, стопански и обществени структури с оглед разширяване на практическите елементи в образователния процес – чрез стажове, практики, проекти и др.
3. Политика за насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора - внедряване на общински програми за трудова заетост на икономическо и социално ниво;
– Близко сътудничество с училищата и професионалните образователни институции;
– Изграждане на местни центрове за оказване на специална помощ на млади хора, които срещат сериозни проблеми при намирането на работа поради липса на необходима квалификация или поради затруднения от социално или семейно естество;
– Развитие на проекти, които имат за цел насърчаване на доброволния труд като алтернативно средство за социална интеграция на безработни младежи;
4. Жилищна политика – създаване на местни информационни центрове за жилищно настаняване на младите хора;
- изграждане на местни гаранционни фондове в подкрепа на младите хора, които искат да се сдобият със собствено жилище;
- Активно участие на общината на строителния пазар с оглед изграждането на жилища на преференциални цени;
- Осигуряване на социални жилища за младежи, напускащи институциите за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителски грижи;
5. Политика за превенция на асоциални прояви, накромания и насилие сред малдите - създаване на звена за наблюдение и анализ на социалното поведение на младите хора в различните райони на града, в сътрудничество с училищата, органите на реда и младежките структури;
- Развитие на проекти за социална интеграция на младите хора от рискови групи и млади хора, извършили асоциални прояви;
- Развитие на специални програми за превенция на наркоманията в тясно сътрудничество с училищата и специализирани неправителствени организации;
- Създаване на специални звена за консултации и помощ на млади хора със социални и здравни проблеми;
- Развитие на програми за обучение на социални работници.
6. Изграждане на младежки информационни центрове – събиране и разпространяване на информация относно младежка безработица и свободни работни места; образователна ориентация; младежки организации и младежки дейности
- Информация и консултаци за възможности, условия, изготвяне и реализация на младежки проекти и младежки обмени;
- Активно участие в информационния обмен на национално, местно и международно ниво;
- Изграждане и поддържане на интернет зали.
7. Политика в областта на културата – Местните власти да се стремят да осигурят на младите хора база и условия, в които те да могат да изразят своя творчески талант и интереси;
- Общината следва да подпомага организирането на младежки културни прояви;
- Да се развие практика на ежегодни младежки фестивали в различни сфери на културата- музика, театър, приложни изкуства, изобразително изкуство,
- Да се развият целенасочени програми за ангажиране на младите хора със запазването и популяризирането на местното културно наследство;
- Връщането на младите хора и самодейци в читалищата, като институции насочени за работа с талантливи деца в различни области;
8. Екологична политика – местните власти да подкрепят проекти, целящи запазване и развитие на околната среда;
- Общината следва да реализира в сътрудничество с младежки структури, училища и фрими периодични кампании за повишаване екологичната култура, ангажиране на младите с екологични дейности и поддържане на чистотата в града.
9. Политика за свободното време – необходимо е общината да развие широк спектър от дейности за свободното време на младите хора – да продуцира младежки културни, спортни, екологични и други обществено значими младежки дейности.
10. Развитие на спорта. Спортът е най-голямото обществено движение в Европа. Това е изключително явление, универсално средство за възпитание и здравословен начин на живот. Спортът е мощен интегриращ фактор, който приучава към толерантност и приемане на различията между хората от ранна детска възраст. Физическото възпитание, спортът за всички и социалният туризъм включват всички видове занимания с физически упражнения, спорт и туризъм, като свободна и спонтанна дейност за укрепване на здравето и утвърждаване на здравословен начин на живот. Тези занимания са достъпни за всички и се осъществяват чрез доброволно сдружаване по възможности и интереси на местно, регионално или национално равнище (секции, клубове, съюзи, асоциации и др.). За практикуването им се изисква елементарна, но функционално годна материална база, чието изграждане и подържане е задължение на общините, но наличната в момента не се поддържа Подсистемата на физическото възпитание и спорта в училищата е с водеща роля в съвременните системи за физическо възпитание и спорт. Това се определя от широкия обхват на занимаващите се, най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на спорта и комплексните условия за пълноценен учебно-възпитателен и тренировъчен процес, които съвременното училище и общините са длъжни да предложат на учениците, но и в извънкласни форми през свободното време. Детско-юношеският спорт включва специализирани дейности и структури (школи, интернати, училища) за първичен подбор и начална подготовка на най-талантливите деца в ученическия спорт, но всички имат възможността да участват или бъдат подбрани за такъв вид подготовка. Физическото възпитание и спортът за лицата в неравностойно положение в обществото е подсистема с нарастващи социални функции. Тя има за цел да осигурява рехабилитация, активен отдих, осмисляне на свободното време и пълноценна реализация на тези лица в обществения живот. През последните 17 години в резултат на политически, икономически и социални фактори системата за физическо възпитание, спорт за всички и социален туризъм в страната изпадна в криза, която се изразява в: ограничаване обхвата на децата, младежите, възрастните и хората в неравностойно положение в практикуване на физически упражнения, спорт и туризъм; стеснена е дейността на спортните клубове; ликвидирани са кварталните спортни клубове; не е добра координацията между държавните органи, местните власти и спортните организации. Масовото практикуване на физически упражнения и спорт е заменено с епизодични прояви като щафетни обиколки, спортни празници, бягане за здраве, дни на активното ходене и др. Ежегодно намалява броят на участниците в Ученическите спортни игри. Студентският спортен календар е беден на прояви - с изключение на този в ПУ “Паисий Хилендарски”, където има специалност “Физическо възпитание”, повечето висши училища не провеждат вътрешни първенства. Състоянието на системата за физическо възпитание, спорт за всички и социален туризъм е в пряка зависимост от състоянието на спортните обекти и съоръжения. Общината продължава «да държи» спортната база, голяма част от която е дадена на спортни дружества, друга подлежи на концесия, но като цяло липсва местна политика в областта на спорта и това пречи за привличането на допълнителни инвестиции. Налице са опити за скрита приватизация и промяна на предназначението на спортни обекти, например в район Тракия и район Южен. Пренебрежим е броят на новоизградените спортни обекти, а в съществуващата база не се инвестира, което налага необходимостта от разработване на проекти за възстановяване и поддръжка на наличната. Посочените фактори в съчетание с тежките социално-икономически условия на живот доведоха до обезпокоително влошаване на здравето и физическата дееспособност на населението. Днес българската нация е сред най-болните в Европа, а престъпността, алкохолизмът и наркоманиите лавинообразно нарастват. Положителни тенденции, които трябва да бъдат отчетени в системата на физическото възпитание и спорта в града са: нарастване ролята на частния бизнес, който увеличава инвестициите в спорта, включително в изграждане и модернизация на спортни обекти и съоръжения; наложената самостоятелност в политиката на развитие на спортните клубове с възможности за пряко финансиране от бизнеса; утвърждаващото се разбиране в обществото ни за огромната роля на физическото възпитание и спорта, като средство не само за здравословен начин на живот, но и за превенция на зависимости сред подрастващите. Ценността на спорта се осъзнава от все повече хора, които са готови да заплащат за получаваните от тях и техните деца спортни услуги, но не са много тези, които имат финансовата възможност да го правят. Трябва да се търси достъпна форма, каквито са спортните площадки и съоръжения в междублоковите и кварталните пространства. Физическото възпитание, спортът и социалният туризъм в съвременните условия са пряко свързани с наличието на развито гражданско общество. Това означава, че усилията на държавата и общината не са достатъчни, необходима е активна позиция и по-голяма инициативност от страна на отделните граждани, на спортните организации, които са задължени да разработят своя политика за физическото възпитание и спорта и да създадат условия за тяхното развитие.
– Общинската спортна база трябва да бъде запазена и подобрена:
- Спортните съоръжения следва да се развиват в сътрудничество със спортните структури и стопанския сектор;
- Трябва да се положат и усилия за възстановяване на спортните площадки в жилищните квартали, за запазване и развитие на спортна база в училищата;
- Общината може да има активна роля в организирането на широк спектър от младежки спортни прояви, които да утвърждават спорта като постоянно занимание на младите хора.
11. Здравна политика
– Местната власт следва да реализира и дейности, насочени към здравна превенция и здравна профилактика на децата и младите хора;
- Необходимо е да бъдат съхранени и развитие медицинските пунктове в училищата;
- Необходими са нарочни програми за сексуално възпитание и превенция на полови заболявания и СПИН.
12. Стимулиране на младежкото предприемачество
– създаване на бизнес инкубатор;
- Осъществяване под егидата на общината на конкурси за младежки бизнес проекти;
- Създаване на центрове за нови технологии;
Гражданското общество като основен партньор на местните власти:
1. Утвърждаване на механизмите на пряка демокрация при формирането и реализирането на местните управленски политики. Зачитане на резултатите от местните референдуми.
2. Прехвърляне на правомощия към гражданския сектор за реализирането на местни политики в областта на социалните дейности.
3. Културната политика в общините и регионите трябва да се формира на базата на равноправен диалог между местните власти и НПО, които да изразяват обществената необходимост от провеждането на определени практики за развитието на културната политика.
4. Все по- голям пакет от социални услуги трябва да се предлагат за реализация на НПО и да се подпомагат с необходимия за обезпечаването на дейността им ресурс на базата на предложени от тях социални проекти
В общинския бюджет следва да има определени средства за реализирането на младежка политика на местно ниво. Такъв бе и проектът “Пловдив за младите”, които остана с нерегламентирана структура и правилник и с неизразходван бюджет за предходната година от 75 000 лева. Общината следва да финансира един базисен кръг от младежки дейности, както и да осигурява финансова основа за различни проекти и дейности, подпомагани от други източници.
Местната власт е длъжник на младите хора. И днес тя разполага с нормативната възможност да осъществява редица дейности за преодоляване на различни младежки проблеми, но в повечето случаи не се възползва от тях. Липсата на финансови средства за местна политика за младежта не е достатъчно оправдание, защото в немалко отношения общината просто следва да бъде посредник, инициатор или гарант на дейности, финансирани от външни източници или да търси ангажирането на частния сектор. Но и това почти никъде не се прави. Ако общината не осъзнае ролята си на активен фактор в преодоляването на трудносите пред младите и граждани, процесите на отчуждаване от обществения живот, на маргинализация и емиграция несъмнено ще продължат.
Затова местната власт следва да формира и реализира адекватна младежка политика. При това тя трябва да търси ангажирането на самите младите хора в общинските дела. Да им позволява да участват пълноценно в живота на местната общност, а не да съществуват в неговата периферия. Младите трябва да живеят заедно на своята улица, квартал, и да имат активна роля в социалните промени. Това, разбира се, зависи от самите тях, но това е и дълг на местната власт.
Приобщаването на младите живота на местните общности е пътят към една по-активна гражданска позиция, към една по-сериозна отговорност към обществото, към превръщането на България в истинска европейска демокрация.
Добромир Трифонов
